Джефри Арчър - Опасно наследство

За първи път по лицата на присъстващите се изписа надежда. Романов извади дубликата на иконата и го вдигна високо над главата си, за да го видят всички.

— Когато намерите оригинала, задачата ви ще е изпълнена. Разгледайте я внимателно, другари, защото снимки няма… И помнете: единствената разлика между тази икона и другата, която е у него, се състои в малка сребърна корона, поставена на гърба на рамката. Ако видите тази корона, ще знаете, че сте намерили изчезналия шедьовър.

Романов прибра иконата и погледна мълчащите мъже.

— Помнете, че Скот е добър, но не чак толкова.

— Не си лош, Скот, изобщо не си лош — каза Робин, след като изслуша историята на Адам. Стоеше, хванала контрабаса. — Или си дяволски лъжец, или аз съм изгубила усета си.

Адам се усмихна на едрото момиче, в чиито ръце лъкът изглеждаше като клечка за зъби.

— Мога ли да видя иконата, или трябва да вярвам на честната ти дума?

Адам скочи от леглото и извади от джоба на шлифера си пакета с Царската икона. Робин облегна контрабаса на стената, подпря лъка на него и се настани на единствения стол в стаята. Адам й подаде иконата. Тя се взря за известно време в лицето на Свети Георги, без да изрази мнението си, и накрая отрони:

— Великолепна е. И бих разбрала всеки, който иска да я притежава. Но никоя картина не струва трагедията и неприятностите, които си преживял.

— Съгласен съм, че е необяснимо — каза Адам. — Но Розенбаум, или каквото и да е истинското му име, уби двама души, за да се добере до нея, и вече съм убеден, че докато иконата е у мен, аз съм следващият.

Робин продължи да се взира в златните, червени, сини и жълти багри, които изграждаха образите на Свети Георги и змея.

— И никакви други следи?

— Само писмото, което Гьоринг е дал на баща ми.

Робин обърна иконата.

— Какво означава това? — попита тя, като посочи малката сребърна корона, поставена в дървото.

— Според специалист от „Сотби“ това доказва, че някога е притежавана от царя. И много покачва цената й, както ме увери той.

— Все пак не заслужава да убиеш заради нея — каза Робин я му върна иконата. — Каква ли тайна крие Свети Георги?

Адам сви рамене и се намръщи, защото след смъртта на Хайди си беше задавал същия въпрос безброй пъти. После пак прибра мълчаливия светец в шлифера си.

— Какъв щеше да е планът ти, ако не беше заспал? — попита Робин. — Освен да оправиш леглото?

Адам се усмихна.

— Надявах се още веднъж да се обадя на Лорънс, ако се е прибрал вкъщи, и да проверя дали има още новини за мен. Ако не се беше върнал, или пък не можеше да помогне, щях да наема кола и да опитам да мина през швейцарската граница във Франция, а после по-нататък към Англия. Сигурен съм, че Розенбаум и хората му, както и швейцарската полиция, вече напълно ще са завардили всички летища и гари.

— Без съмнение и Розенбаум ще е стигнал до тези заключения, ако е наполовина толкова добър, колкото твърдиш — каза Робин. — Затова по-добре да се свържем с приятеля ти Лорънс и да видим дали не му е хрумнала някаква по-блестяща идея.

Тя скочи от стола и пресече стаята към телефона.

— Не трябва да се замесваш — каза Адам колебливо.

— Аз вече съм замесена — каза Робин. — И мога да ти кажа, че е далеч по-вълнуващо от „Незавършената“ на Шуберт. Щом се свържа с приятеля ти, веднага ще ти го дам и така никой няма да разбере кой се обажда.

Той й каза номера в апартамента и тя помоли момичето от централата да я свърже.

Адам погледна часовника си: единадесет и четиридесет. Дали Лорънс вече ще си е вкъщи? Телефонът не беше иззвънял и два пъти, когато Робин чу мъжки глас и веднага подаде слушалката.

— Ало, кой е? — попита гласът.

Адам си припомни колко странно му се струваше, че Лорънс никога не казва името си.

— Аз съм, Лорънс.

— Къде си?

— Все още в Женева.

— Клиентите ми те чакаха в единадесет тази сутрин.

— Също и Розенбаум.

— Кой е Розенбаум?

— Едно синеоко русокосо чудовище, високо метър и осемдесет.

Лорънс за миг замълча.

— Още ли е у теб нашият светец покровител?

— Да — каза Адам. — Но какво може да е толкова важно за…

— Затвори телефона и ми се обади пак след три минути.

Линията прекъсна. Адам не можеше да си обясни неочакваната промяна в поведението на приятеля си. Какво не бе забелязал през месеците, когато живееха заедно? Опита се да си спомни подробности, които би счел за незначителни и които Лорънс майсторски би прикрил.