Джефри Арчър - Опасно наследство

Сър Морис не обърна внимание на изблика му, тъй като това беше станало нещо обикновено, откакто бе предпочел Пембъртън пред по-възрастния му колега.

— Може ли да знам — намеси се Снел и се втренчи право в Буш, — защо има такова несъответствие между тази относително малко известна икона и голямата важност, която й придават както Русия, така и Съединените щати?

— И ние сме озадачени като вас — каза американецът. — Всичко, което можем да добавим към досегашната ви информация, е, че преди две седмици руснаците са депозирали в Ню Йорк злато на стойност седемстотин милиона долара без никакви обяснения. Разбира се, в момента не сме сигурни дали това има някаква връзка.

— Седемстотин милиона долара! — възкликна сър Морис. — Можете да купите половината от страните в Обединените нации за тази сума.

— И всички икони по света — каза Матюс.

— Да се върнем към известното и да престанем с догадките — каза сър Морис, като се обърна пак към своя Номер две. — Какви незабавни действия предлагате?

Лорънс отвори папка с червена лента по края. Напречно отгоре беше напечатано с черно „Оперативен план“. Не му беше нужно да се позовава на съдържанието й, но все пак от време на време проверяваше да не е забравил нещо.

— Както вече докладвах, имаме седемнадесет агенти, действащи в Женева, и американците изпращат днес още дванадесет. Като прибавим руснаците и швейцарците, които претърсват града като рицари от Кръглата маса, търсещи Светия Граал, съм убеден, че скоро някой ще попадне на Скот. Един от най-големите проблеми е, както вече обясних, че швейцарците не желаят да си сътрудничим. За тях Скот е обикновен избягал престъпник и те заявиха категорично, че ако се доберат първи до него, няма да му дадат дипломатически имунитет.

— Както ние, така и швейцарската полиция и без съмнение руснаците — продължи Лорънс, — започнахме проверки във всички явни места: хотели, пансиони, ресторанти, летища, компании за наемане на коли, дори тоалетни. В постоянна връзка сме с всички агенти по места. Така че ако Скот неочаквано се появи отнякъде, ще можем моментално да го подкрепим. — Лорънс вдигна поглед и забеляза, че един от групата си записва всички подробности. — Ще прибавя, че в пощата подслушват всяко телефонно обаждане от Женева до банката „Баркли“. Ако Скот отново опита да се свърже с мен в банката или в апартамента ми, разговорът автоматично ще бъде прехвърлен тук, в този кабинет.

— Знае ли, че работиш за тайните служби? — попита Снел и прокара ръка през тъмната си коса.

— Не. И той като скъпата ми майка все още мисли, че съм чиновник в международния отдел на „Баркли“. Но не след дълго ще се досети, че това е само фасада. За разлика от майка ми той не вярва на всичко, което му казвам, а след разговора ни снощи сигурно ще стане подозрителен.

— Имаме ли още въпроси? — попита сър Морис, като погледна към Лорънс.

— Засега не, сър. Правим всичко възможно, като се има предвид, че не сме на собствен терен. Но предполагам, че по един или друг начин случаят ще приключи до двадесет и четири часа. Затова съм изискал да се приготвят удобства за през нощта, в случай че ни потрябват. Като се върнете след вечеря, ще намерите оправени легла в кабинетите си.

— Днес няма да вечеряме — каза сър Морис.

От вратата на киното се излизаше на оживен тротоар и Адам се включи в потока връщащи се от работа хора. Стараеше се да не се оглежда, докато върви, но очите му не преставаха да се въртят на сто и осемдесет градуса. Мина три квартала и забеляза на другата страна на улицата червена реклама на „Авис“, люлееща се от следобедния ветрец. Премина кръстовището, но щом стъпи на отсрещния тротоар, замръзна на място. Точно пред него в блъсканицата стоеше някакъв мъж с шлифер. Оглеждаше се непрекъснато, без да избере някаква посока. Дали беше от хората на Розенбаум, от полицията или дори британец? Нямаше как да разбере на чия страна е. Адам не го изпускаше от поглед и видя как онзи извади рязко телефон и като го доближи до устата си, започна да шепне нещо. „Нищо за докладване, сър. Няма следа от нашия човек, не съм виждал и никой от КГБ.“

Адам не можеше да чуе думите, но свърна в първата пряка, като почти връхлетя върху едно вестникарче. „Le soldat anglais toujours a Geneve“ 12 12 Английският войник е неизменно в Женева. — Б.ред. — тръбяха заглавията. Той бързо пресече още една улица и спря отново, този път зад някаква мраморна статуя в средата на малка тревна площ.