Джон Нанс - Полет 6

Той повтори въпроса си и чу как завивките шумолят, докато тя се изправяше.

— Вече сме говорили за това, Гарт.

— За какво?

— За нас. Виж, просто… прибери се жив и здрав вкъщи и ще говорим.

— Аз винаги искам да се прибера жив и здрав, мила. Но за какво ще говорим? Някакво предчувствие ли имаш? Лошо предчувствие за този полет ли?

Настъпи дълго мълчание, преди тя да отговори, и той чу как първо се прокашля.

— Не. Не за полета.

— Тогава какво?

— Опитвам се да ти го кажа от години, Гарт. Казвам ти го от години, но ти си прекалено влюбен в самолетите, за да ме слушаш.

— Самолетите ли? Какво, защото отсъствам толкова често ли?

Мълчание. Той чу как тя премести слушалката.

— Трябва… трябва да ти кажа нещо, Гарт. Но сега не е удобно.

— За нас?

— Да.

— Не си ли щастлива?

— А ти как би могъл да знаеш?

В слушалката се чу шум, но Гарт не му обърна внимание.

— Бейби, моля те! Ще ме подлудиш. Какво става?

— Когато се върнеш, ще говорим. Не сега. Затварям, Гарт. Ще се видим, когато се прибереш.

Връзката прекъсна и той остана неподвижен няколко секунди, напълно зашеметен, преди да набере отново. Този път се обади направо телефонният секретар. Значи беше изключила телефона. Гарт хвърли поглед към Фил Найт, който се занимаваше с двигателите. Искаше му се да свали слушалките, да каже на Найт да си намери друг втори пилот и да хване първия самолет обратно. Но не можеше да го направи, щеше да изгуби работата си.

Умът му отчаяно търсеше обяснение, докато нуждата някак да оправи нещата подхранваше нарастващата паника, основана на добре познати стари страхове. Обичаше я до полуда, имаше нужда от нея, но не беше в състояние да постави летенето на второ място. Осъзна, че твърде рядко се беше прибирал вкъщи.

„Може би все още можем да оправим нещата“ — помисли си Гарт.

— Налягане на маслото, четвърти двигател — мърмореше си Найт.

Гарт забеляза как командирът хвърля объркани погледи надясно, чудейки се защо не получава отговор от втория си пилот. Първи и втори на лявото крило и третият двигател от вътрешната страна на дясното вече работеха на празни обороти и Фил натискаше стартовия ключ на четвърти двигател.

— Температурата на двигателя се покачва — рече командирът, загледан в показанията. — Но оборотите не мърдат.

— Добре — отвърна Гарт, колкото да запълни паузата, после осъзна какво показват приборите. — Мисля, че… двигателят не запали, Фил.

Гарт погледна часовника си. Индикацията за температурата на изгорелите газове плавно се покачваше до означения с червено максимум.

— Спирам го — обяви Фил и върна на „изключено“. — Ще го оставя да се охлади и ще опитаме отново.

Вторият опит се оказа като първия. Вътрешното изгаряне изглеждаше нормално, но по някаква причина самият двигател не можеше да достигне нормалните си обороти.

Той отново изключи двигателя. Гарт се обади на оперативния център, после се обърна към Фил Найт.

— Фил, четвърти двигател дава и фалшиви предупреждения за пожар от няколко месеца. Открих ги в бордовия дневник… но не съм виждал нищо за проблеми със стартирането. Преди една седмица обаче е записана повреда в клапата за налягането.

Командирът не отговори. На честотата на оперативния център прозвуча възбуден глас.

— Екипът за поддръжка тръгва към вас, момчета — увери ги началникът, докато наземните служители ги насочиха към една странична писта северно от Четвърти терминал. — Само намерете място и спрете.

— Ааа, да кажа ли на хората какво става? — попита Гарт, когато дръпнаха спирачките.

— Не — отвърна незабавно Найт.

— Не?

— Не. Дори ние не знаем какво точно става.

— Ясно, но…

— Нека стюардесите се обадят. — Найт хвърли поглед надясно. — Не искам оттук да се правят съобщения, които някой идиот отзад да изтълкува погрешно и да намери начин да ни съди.

— Да ни съди? Съжалявам, но не…

— Виж, дявол да го вземе! Когато седнеш от лявата страна, можеш да си говориш по уредбата колкото си искаш, но това е моят самолет и аз не искам излишни съобщения от моята кабина. Ясно ли е? Критикуваш всяко проклето нещо, което правя, а по една случайност аз съм командирът!

— Фил, винаги точно ти ми се караш, че не спазвам инструкциите, а наръчникът ясно казва…

— Че пътниците трябва да бъдат информирани! — отсече командирът. — Но не пише, че пилотите трябва да се занимават с това.

Гарт потисна избухването си. Имаше право — и дори задължение — да се противопоставя на командира си по въпросите за сигурността на полета. Но обажданията по уредбата не влизаха непременно в тази категория.