Джон Нанс - Полет 6

Беше на едно чудесно място благодарение на щедър подарък. Щеше да му се наслади максимално. И без това не можеше да направи нищо повече за майка си преди да стигне в Кейптаун, освен да се моли.

На борда на Полет 6, летище „Хийтроу“

11:38 ч

На отсрещната страна Робърт Макнотън барабанеше с пръсти по ръба на коженото кресло. Бързината и интензивността на нечутия ритъм се увеличиха значително след последното съобщение. До десния му лакът имаше прозорец и той ясно виждаше през него стълбичката на екипа механици под четвърти двигател. Няколко техници в бели гащеризони с логото на „Меридиън“ се суетяха около него и беше съвсем ясно, че усилията им нямат практически нищо общо с каквито и да било въображаеми маршрути на английската кралица.

В салона на първа класа се чувстваше нарастващо напрежение още от първото закъснение насам и Макнотън го долавяше. Пътник на име Логан се оплакваше най-шумно от температурата, забавянето и отношението на служителите от авиокомпанията. Господин Логан, заключи Макнотън, очевидно се беше качил на борда вече ядосан, а отсъствието на свестен екипаж бе влошило допълнително настроението му.

Логан отново беше станал и разговаряше със старшата стюардеса, като този път сочеше часовника си и с отвращение жестикулираше към екипа механици отвън. Робърт Макнотън беше преминал собствената си точка на кипене още преди няколко минути, с последния епизод от дългия и все по-фантастичен сериал от лъжи. Той разкопча колана си, изправи се и се насочи към кухненското помещение. Отвори завесата в момента, в който същата стюардеса се канеше отново да включи уредбата.

Тя стреснато се обърна и остави слушалката.

— Мога ли да ви помогна?

— Очевидно вие сте дамата, която прави съобщенията през последните два часа, прав ли съм? — попита той тихо.

— Да — отвърна тя.

Дребничкият мъж имаше безупречно поддържана гъста сребриста коса и костюм за най-малко хиляда долара.

— Бихте ли били така добра да ми кажете каква длъжност изпълнявате в този екипаж? — попита той с напълно спокоен глас, в който нямаше и следа от раздразнение или гняв.

Джуди видимо се успокои и се усмихна.

— Разбира се, сър. Аз съм старшата стюардеса.

— Чудесно — каза той с лека усмивка и изтънчен британски акцент. — А освен това, предполагам, имаме и командир?

Той вдигна вежди и се усмихна, а Джуди се разсмя.

— Да, разбира се. Много е трудно да летим без командир, знаете ли.

— Отлично. Има и още една дребна подробност. Думите ваши ли са или негови?

— Моля?

— Думите, изговорени в този инструмент. — Той посочи към телефонната слушалка в ръката й, която служеше и за микрофон. — Да разбирам ли, че всичко, което казвате, е продиктувано от командира? И вие нямате избор?

— Господи, разбира се, че не — тръсна глава Джуди. — Искам да кажа, че изборът е изцяло мой. Аз отговарям за салоните. Установявам какво става и го съобщавам на пътниците.

— Естествено. А сега ми трябва още само едно пояснение, ако бъдете така добра.

— Разбира се — кимна тя усмихнато. — За какво става въпрос?

— Как да ви кажа, имам известни проблеми със съобщенията ви.

— Така ли? — попита тя, все още усмихната.

— Точно така. Първо ни обяснихте, че забавянето се дължи на кралицата, а по една случайност аз лично знам, че тази седмица кралицата е в Индия и няма да се върне преди петък. През следващите трийсет минути виновна беше кулата за въздушен контрол, но честотата на собствената ви авиокомпания, до която имаме достъп чрез аудиосистемата, е същата като на кулата и не дава никаква информация за никакви закъснения.

Усмивката на Джуди Джаксън беше започнала да увяхва.

— Ами такава информация получаваме — успя да каже тя.

— Наистина ли? Това е забележително, защото ни съобщихте за задръстване, а пистата е празна, после за спешен случай от медицинско естество при пълна липса на линейки, а най-сетне ни предложихте и шедьовъра си: гръмотевична буря при ясно небе независимо от факта, че от осем часа тази сутрин най-близкият буреносен фронт се намира на двеста километра северно от Дания.

— В района имаше лошо време и…

— Това време несъмнено предизвика някаква сходна реакция във външния десен двигател на този реактивен самолет, така ли?

Джуди окончателно беше изгубила равновесие. Придаде си гневно изражение и сложи ръце на кръста си.

— Щом знаете толкова много за самолетите, със сигурност ще разберете, че когато има закъснения, нашите наземни техници трябва да проведат някои тестове.