Джон Нанс - Полет 6

Звукът на уредбата, която се включи отново, привлече вниманието му и той се запита дали пилотите най-сетне ще се обадят. Вместо това чу гласът на д-р Логан:

Дами и господа, говори Брайън Логан, един от пътниците в този самолет. Има нещо, което трябва да чуете на всяка цена.

Старшата стюардеса, която изтупваше възглавници и се правеше на заета в предната част на първа класа, през цялото време внимателно избягваше погледа на Макнотън. Когато чу гласа на д-р Логан, тя хукна назад.

Този екипаж ни лъже от часове. Безсмислиците за кралицата бяха лъжа, никъде наоколо не е имало гръмотевична буря…

Джуди Джаксън прелетя покрай Робърт Макнотън и профуча през завесата. Той чу как стъпките й се отдалечават в съседния салон и виковете й, докато д-р Логан продължаваше по уредбата:

… летището не е задръстено и през цялото време се опитват да скрият факта, че…

Чу се шумът от блъскане на микрофон, последван от падане на пода. Долетяха разгорещени гласове. Джени се изправи и решително пое назад. От колоните долетя ръмжене, явно се водеше борба.

… трябва… трябва да знаете… че… пусни го!… имаха проблем с… двигателя… и не искаха да ни кажат! Ще се примирите ли с това?

Микрофонът отново беше изтръгнат от ръцете му и от колоните се понесе гласът на Джуди Джаксън, задъхан, но изпълнен с твърда решимост:

Дами и господа, извиняваме се за това избухване. Един от пътниците ни, изглежда, има емоционални проблеми.

Външният десен двигател вече работеше и прозвучаха две иззвънявания, когато боингът започна да рулира.

Макнотън погледна през завесата, но реши да не се намесва. Не беше особено сигурен в реакцията на лекаря. Вероятно моментът не беше подходящ.

Ядосаните гласове и звуците от борба постепенно се придвижваха напред. Брайън Логан изхвърча заднишком през завесата, изтласкван от цяла група стюардеси, предвождана от бясната Джуди Джаксън.

— Сър! Ако не седнете веднага на мястото си и не закопчаете колана си, ще помоля командира да се върне до изхода и да ви изкарат от самолета с белезници!

— Давайте, проклети да сте — каза той с нисък и заплашителен глас. — Вече съдя тази скапана компания за убийството на съпругата и неродения ми син. Просто ще добавя още двайсет-трийсет милиона към иска. — Той се обърна, за да седне.

— Правете каквото искате, когато не сте на самолета ми, но ако не престанете…

Брайън Логан рязко се завъртя и насочи показалеца си към лицето на Джуди Джаксън, като изръмжа:

— Не се осмелявайте да ми нареждате.

— Седнете… веднага… или ще се върнем! — Джаксън се обърна към една стюардеса и посочи към пилотската кабина. — Качи се горе, вземи телефона и изчакай, за да уведомиш пилотите за това. Ще ти дам сигнал.

По-младата жена веднага пое назад, като мина по успоредната пътека, за да не влезе в обсега на Брайън.

Докторът остана неподвижен една секунда, оглеждайки събраните пред него сили. Пет от стюардесите се бяха появили, за да подкрепят началничката си, включително и онази, която не беше на смяна, и всички го гледаха вторачено. Брайън погледна към Робърт Макнотън, който едва забележимо поклати глава и му посочи с ръка да седне. Лекарят бавно се предаде и се отпусна на седалката.

Очите на Джуди Джаксън блестяха от гняв, но страхът от избухливостта на мъжа я възпря.

— Не желая да ви виждам повече извън това място — извика тя.

— Казвам се доктор Логан и ще правя каквото си искам.

— Професията ви не ме интересува. Ако докоснете който и да било уред на този самолет или член на екипажа, или оспорите, или не изпълните нарежданията ни за втори път, ще бъдете арестуван, отстранен, обвинен, съден, признат за виновен и вкаран в затвора. Не забравяйте, че имаме въоръжени авиационни шерифи и ако решат да се захванат с вас, ще прекарате следващите десет години в затвора, в случай че изобщо оцелеете… при това вероятно в Обединеното кралство, където не толерират подобно поведение. Разбрахте ли ме?

— Свърши ли? — попита той.

— Да.

Той отново насочи показалеца си към нея и заговори ниско и заплашително:

— Жено, ако чуя още една лъжа от теб, ще ме подкрепят триста разгневени пътници.

— И ти не смей да ме заплашваш — изсъска тя, но преглътна достатъчно шумно, за да издаде притеснението си, после бързо пое назад през завесите. Добре знаеше, че в международните полети на „Меридиън“ няма въоръжени шерифи.

Джени Бретсън стоеше до мястото си в първа класа, наблюдавайки сцената. Когато Джуди Джаксън се обърна да си върви, тя я последва и най-сетне я спря в кухненското помещение на бизнес класата.