Джон Нанс - Полет 6

Той направи пауза, за да позволи думите му да достигнат до слушателите.

— С други думи, господа, ние сме тук да подкрепим искането за връщане на работа на капитан Найт.

— Кога ще обявят решението? — попита Брайън Логан, като се протегна да стисне ръката на Гарт Абът през отворения прозорец на мястото до шофьора. Караше съпругата му.

— От две седмици до месец. Ще ти се обадя, когато разбера.

Гарт му махна, колата потегли, а на същото място спря нов седан. Вратата се отвори, Брайън се качи и се обърна към елегантно облечената жена зад волана.

— Благодаря ти, че уреди всичко, Джени — каза той. — Да ме вземеш от летището, да ме чакаш и прочее. Това е повече, отколкото имах право да очаквам.

— Глупости.

— Искам да ти благодаря, че изобщо ми се обади и предложи да ми помогнеш.

— И как мина? — попита тя, като зави към близкия изход на магистралата, за да поеме към летище „О’Хеър“.

Брайън почти беше завършил разказа си за събитията, когато спряха до терминала на „Американ Еърлайнс“ и тя паркира.

— Ако полетът ти не закъснее, имаш четирийсет минути.

Той се поколеба с ръка на вратата, без да откъсва очи от нея.

— Идваш ли понякога в Бостън?

Тя се усмихна с лъчезарна, щастлива усмивка, която го стопли по начин, по който не се беше чувствал, откакто загуби Дафни.

— Обожавам Бостън, но рядко ме канят.

Той усети как собствената му усмивка неволно става по-широка.

— Искаш ли покана?

— Зависи кой я отправя — каза тя, като наклони глава и разтърси тъмната си вълниста коса.

Той стисна ръката й.

— Искаш ли да дойдеш в Бостън и да ми позволиш да те разведа из него?

— Бих дошла, да — каза тя, като стисна ръката му в отговор и я пусна, за да хване волана. — Обади ми се, ако имаш желание.

Брайън Логан кимна.

— Добре, ще го направя.

— Естествено. Само един въпрос. Разпръсна ли го?

— Моля?

— Прахът на съпругата и детето ти. Беше в куфарчето ти по време на полета.

Долната челюст на Брайън леко увисна, когато я погледна.

— Откъде знаеш? — попита накрая.

Тя се усмихна в отговор.

— Досетих се.

— Да — кимна той. — Дафни обичаше океана. Наех една лодка.

— Така е най-добре.

— Отново ти благодаря — каза той и неловко отвори вратата.

От колоните над главите им се чу дразнещ глас, който заплашваше с ужасни последствия всички, които се бавят в зоната за слизане.

— Днес направи каквото трябваше, Брайън — прошепна тя през отворената врата.

Той кимна, излезе от колата и се наведе отново през отворения прозорец.

— Не знам дали това, което днес казах вътре, ще помогне на Фил Найт, но мога да те уверя, че вече помогна на мен. И трябва да благодаря на теб, Джени.

Тя му се усмихна, той махна със здравата си ръка и бързо се изгуби в тълпата.

Джени Бретсън го проследи с поглед. После си пое дълбоко въздух и впери очи пред себе си. Усмивката озари цялото й лице и тя натисна газта.

John J. Nance

Turbulence, 2002

Издание:

Джон Нанс. Полет 6

Американска. Първо издание

ИК „Обсидиан“, София, 2002

Редактор: Кристин Василева

Коректор: Петя Калевска

Техн. редактор: Людмил Томов

Художник: Николай Пекарев

ISBN: 954-769-038-8

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/text/36186

Последна корекция: 2 февруари 2016 в 09:40