— Това не е просто пример за човешка ярост, Деб. Ние обвиняваме един доктор, който е убил член на екипажа.
— Е, нали знаеш, че първоначално шефът се колебаеше да предявим обвинение именно поради липсата на тялото. Нигерийците го търсят от три седмици, но от него няма и следа.
— Все пак ми се иска да имахме обвинение във въздушно пиратство, Деби. Това щеше да е по-забавно в съда.
— Да бе, много забавно. Случай, който е разрешен от самото начало. Да видим, няма достатъчно доказателства, показанията на повечето от пътниците противоречат на обвинението, командирът не е сигурен какво е станало, а единствените ни доказателства срещу Логан са записите от пилотската кабина, на които се чува как казва по уредбата, че полетът трябва да продължи към Кейптаун.
— Опитал се да превземе самолета със сила, Дебс — отбеляза Алекс. — Вече водихме този спор.
— Да, водихме го. А той ще каже, че не е имал намерение да превзема нищо; това са просто устни заплахи. В края на краищата е заповядал на командира да лети натам, накъдето и без това е трябвало. Доста тъпо отвличане, нали? Някога случвало ли ти се е съдебните заседатели да започнат да се подхилкват и да продължат, докато зареват от смях и изпопадат от столовете си?
— Не — каза Алекс, като с мъка се опитваше да скрие усмивката си, когато си представи идиотската картина.
— Повярвай ми. Не е забавно.
Елегантен корпоративен „Гълфстрийм V“ кацаше на пистата, когато те доближиха терминала за частни самолети.
— Това ли е той? — попита Алекс.
Деби провери в един малък бележник и кимна.
— Така мисля… ако правилно разчитам номера на опашката. Има само букви вместо обичайните цифри, каквото и да значи това. Може да е с британска регистрация. Освен това е подранил.
Тя се огледа и забеляза другите автомобили и хора, които очевидно чакаха същия самолет. До една лимузина стояха двама митничари.
Деби проточи врат в другата посока, като се опитваше да различи няколко души, които стояха до вратата на чакалнята.
— Очевидно не само ние сме дошли да го посрещаме — отбеляза тя.
Гълфстриймът спря и двигателите започнаха да затихват, докато спускаха предните стълби. Двамата митнически инспектори се качиха на борда и изчезнаха, но един от тях се върна след трийсет секунди и пое право към тяхната кола.
— Тук има ли хора от щатската прокуратура?
— Ние сме — обади се Деби.
— Добре. Искат да се качите на борда.
Той се обърна и пое обратно към гълфстрийма, без да обясни нищо повече. Деби и Алекс излязоха от колата и го последваха.
В частния самолет се усещаше ароматът на естествена кожа. Митничарят посочи надясно, а една смайващо красива чернокожа жена в униформа на стюардеса ги придружи до салона, където ги очакваше спортно облечен мъж.
Деби протегна ръка и се представи.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза мъжът.
Той стисна и ръката на Алекс и им даде знак да седнат.
— Може ли да попитам как се казвате? — започна Деби.
— Преди това — отвърна мъжът — искам да знам дали вие сте прокурорите, които работят по обвинението на доктор Брайън Логан.
Те кимнаха и той продължи:
— Също така искам да знам в какво можете да го обвините, в какво сте го обвинили и защо.
Деби се поколеба и погледна към Алекс, а мъжът отново заговори:
— Вижте, вие сте тук само защото началникът на вашия отдел искаше да ми сътрудничите, а аз ви гарантирам, че притежавам най-важната информация, която сте получавали по този случай. Така че, моля ви, отговорете на въпросите ми.
Деби въздъхна и кимна, после изреди всички потенциални обвинения, които можеха да предявят, и решението да съдят Логан за предумишлено убийство.
— Вече е обвинен и задържан, но освободен под гаранция. Имаме солидно обвинение с важен свидетел. Липсва само тялото на Абът.
— Това вероятно е старшата стюардеса, нали?
— Точно така.
— Джуди Джаксън?
Алекс и Деби се спогледаха и Деби кимна:
— Да.
— Очаквах „Меридиън“ вече да са уволнили Джаксън по редица причини.
— Така е — потвърди Деби. — Но това не намалява нейната достоверност като свидетел на убийството на Абът.
— Наистина ли? Вижте — продължи мъжът, — истината е, че макар Джуди Джаксън несъмнено да вярва, че е права, тя греши. Брайън Логан не е убил или наранил Гарт Абът по никакъв начин.
Алекс се наведе напред със сплетени пръсти, а лицето му изразяваше неодобрение и скептицизъм.
— На какво основание правите това твърдение, сър? Какви доказателства имате?
Читать дальше