Джон Нанс - Полет 6

— Не знам дали това, което прави, е морално, или не, но когато поиска, той е много мил човек. И е много интелигентен. Правителството побесня и прати армията да ни търси… него, искам да кажа. Затова ми каза, че не може да ме пусне да се прибера. Той има сателитни телефони, връзки, оборудване… този човек е направо пристрастен към електрониката! Планира атаките си на джобен компютър и лаптоп! Обеща да ме откара вкъщи с частния си самолет веднага щом е възможно, и удържа на думата си.

— Искаш да кажеш, че този гълфстрийм… — попита Кийт.

Гарт кимна.

— Негов е.

Изтощението явно вземаше връх и когато свитата от приятели най-сетне си тръгна и ги остави сами, Каръл неспокойно се отпусна в прегръдките на Гарт, докато се опитваше да реши какво да прави и какво да каже. Когато другите гласове заглъхнаха, тя изведнъж дочу подходящо тъжните звуци на клавирно соло, носещи се от стереоуредбата, която беше включила преди часове.

В един момент го чу как си поема дъх на пресекулки. Устните му почти докосваха ухото й.

— Имаме малко време, Каръл. Засега няма да мога да летя.

Тя се отдръпна и го изгледа, а очите й блестяха от чувство за вина и тъга.

— Съжалявам, Гарт, толкова съжалявам…

Тя закри уста, но той нежно взе ръката й и я целуна.

— Имаме много неща за решаване — каза той. — И двамата трябва да се извиняваме. Но… аз вече получих няколко съвета, така да се каже, докато разговарях с доктора в оная странна и ужасна нощ, както и в седмиците по-късно. Оптимизмът на този човек е заразен, а това променя гледната ти точка, знаеш ли?

Тя кимна несигурно.

— Във всеки случай — продължи той, — въпреки че беше ужасно да не мога да ти се обадя и да ти кажа, че съм добре, това ми даде и време да размисля. Разбрах, че сигурно има много неща, които си се опитвала да ми кажеш през последните няколко години, ала аз не съм те чувал.

— Гарт… — опита се да го прекъсне тя, но той вдигна пръст, за да я накара да замълчи.

— Не… само ме изслушай. Нещата рядко са такива, каквито изглеждат. Този „Боинг 747“ например беше летяща къща на илюзиите, пълна с напрежение и ярост, които ние сами бяхме създали. И всеки път, когато си мислех, че съм разбрал кой е прав, кой греши и кой е врагът, всичко се променяше. Същото стана и с Мшира. Същото е и с нас. Аз те обичам, Каръл. Имаме втори шанс да разберем какво искаме и мисля, че трябва да се възползваме от него. Да започнем с това да отделяме време, за да се изслушаме. Как ти се струва?

За пръв път, откакто беше влязъл, той усети как тя се отпусна, усмивката й беше искрена и спонтанна, сълзите й потекоха и устните й искрено потърсиха неговите.

Централен офис на „Меридиън Еърлайнс“ Чикаго, Илинойс, шест месеца по-късно

Адвокатът на Фил Найт го поведе към малка заседателна зала и затвори вратата. Той седна и свали черните очила, с които се беше надявал да скрие самоличността си. За щастие нито медиите, нито ядосаните служители на „Меридиън“ се бяха появили да го измъчват и той беше благодарен за това. След като го преследваха месеци наред и вестниците, и седмичните списания го обявиха за злодей, той почти не можеше да повярва, че са го оставили на мира.

— Добре ли си, Фил? — попита адвокатът от Асоциацията на гражданските пилоти.

— Аха — отвърна безизразно Фил, като се чудеше какво изобщо означаваше този въпрос.

Щеше ли пак да бъде „добре“ някога през живота си? Знаеше само как да пилотира граждански самолети, а сега не можеше да го прави. Профсъюзите смело бяха заявили, че ще го върнат на работа, и насрочиха изслушването, на което се канеше да се яви — единствения начин уволнен пилот да пледира за връщане на работа, като използва закона.

Но той знаеше, че няма смисъл. Те го защитаваха заради договорните си задължения, но не го правеха искрено. Всяко негово решение беше преценено като грешно, глупаво или още по-лошо и повечето пилоти се съгласяваха с това. Да се приземи в Нигерия, да остави втория си пилот, когото смяташе за мъртъв, за да спаси над триста души — всеобщо беше убеждението, че Фил Найт не е замесен от нужното тесто за авиационен командир, и фактите бяха удобно размествани, за да подкрепят това убеждение.

„Меридиън“ не очакваше да пострада сериозно от обвиненията. Щяха да се борят с различните съдебни искове и общественото негодувание, като просто сочат професионално набучената на кол глава на Фил Найт и обявяват, че самите те са били заблудени. Ако системата изобщо се е провалила, щяха да кажат те, това беше само в пропуска й да забележи факта, че Фил Найт е некадърник, който никога не е бивало да бъде допускан в пилотската кабина на пътнически самолет.