Джон Нанс - Полет 6

— Все още ли се бунтуват? — попита Джон.

— Казаха ни, че около половината пътници са слезли от боинга, настоявайки командира и старшата стюардеса да бъдат арестувани, докато старшата стюардеса е настоявала да арестуват доктора, когото се е опитала да съсече на две с брадва, а междувременно командирът очевидно отказва да каже каквото и да е на когото и да било, докато няма адвокат.

Дейвид Бърд се наведе напред.

— Доктор ли каза?

— Спомняте ли си името Логан? — попита в отговор Зофел, после им разказа това, което знаеше за катастрофалния опит на така наречения похитител да влезе в пилотската кабина. — Във всеки случай, каквото и да е ставало преди това, когато тя се е опитала да го скъси наполовина, той е носел на командира аварийна радиостанция, а не се е опитвал да го нападне. Между другото, закарали са го навреме в болницата. Ще се оправи.

— Е, защо командирът изобщо е кацнал в Нигерия? — попита Джон. — И какво е станало с втория пилот?

Джордж Зофел се подпря на каросерията.

— Вторият пилот е изчезнал, а авиокомпанията се опитва да изясни нещата, но междувременно сигурно ще ти е забавно да научиш, че нашият стар приятел генерал Мшира вече е с десет милиона долара по-богат. Почти веднага след като първата вноска от десет милиона от Нигерия пристигнала в банката, той ги прехвърлил някъде другаде и ги изтеглил. Предполагаме, че около половин час по-късно правителствените лидери на Нигерия са видели „заложниците“ на живо по Си Ен Ен, когато са излизали от самолета в Марсилия. Същите заложници…

— … които трябваше да са при Жан Мшира по средата на джунглата — засмя се Джон. — Предполагам, че нигерийците са донякъде раздразнени.

— Може да се каже — ухили се Джордж. — Но най-хубавото е един имейл от Мшира до нигерийското правителство, който прехванахме преди няколко минути. Той напълно сериозно обявява, че заложниците са в Марсилия само защото той е знаел, че нигерийското правителство ще плати откупа, и лично е заповядал освобождаването им, очаквайки правилното решение. После е имал наглостта да им даде номер на банкова сметка, за да могат да му изпратят останалите двеста и деветдесет милиона.

— Шегуваш се — каза Дейвид.

— Не, не се шегувам — обади се Джон. — Това си е точно в стила на нашия доктор Мшира. Този човек вероятно е най-великият жив опортюнист на света, с черно чувство за хумор като екстра.

— Аха, говориш така, защото го познаваш лично, нали? — пошегува се Дейвид, но смехът му заглъхна, когато забеляза, че Джордж Зофел не реагира, а Джон Блейлок кима.

— Не. Не! Наистина ли?

— Дълга история, Дейвид — отвърна Джон. — Но доктор Мшира наистина е страхотен човек.

Зофел сви устни и погледна Джон Блейлок.

— Има и още нещо, Джонатан.

— Казвай.

— Спомняш ли си, че разговаря с Ранди Брейди, един от нашите техници в спектрографската лаборатория и го накара да ти направи спешен анализ на светлината, която се отразява от ръцете на предполагаемите заложници?

— Разбира се — отговори Джон. — Това наклони везните.

Джордж Зофел се усмихваше.

— Аха.

— Какво за него?

— Ами Ранди много се извинява, че му е отнело толкова дълго време да ти се обади с анализа си, и беше много притеснен, когато му казах, че вече си си тръгнал.

— О, той се е обадил с окончателния анализ? Добре. Но няма нужда да се извинява — каза Джон. — Предварителният анализ свърши работа. И така… какво показва окончателният анализ на онези снежнобели ръце на снимките?

— Общо взето това, което каза на адмирал Сандерсън: бяла кал, съставена от глина, тебешир, варовик и вода, натъркана по ръцете им, за да ги накара да изглеждат с бяла кожа. Бързо, евтино и ефективно за спътникова снимка.

— Добре. Адски умно от страна на доктор Мшира — каза Джон. — Виж, Джордж, има още нещо…

— И — продължи Джордж Зофел, като пренебрегна опита на Блейлок да смени темата — Ранди каза да ти обясня, Джон, че по време на онези напрегнати минути, когато се готвехме да взривим боинга във въздуха и ти му се обади, той е трябвало първо да изпрати серия от команди към камерите на спътника, преди да направи оценка. Току-що беше получил предварителните резултати, когато разговарях с него… след като ти си тръгна.

— Предварителни резултати? — повтори Дейвид объркано, като се чудеше защо Джон беше замълчал.

Зофел кимна.

— Аха. Предварителни. Тоест първите данни изобщо. Ранди се обади малко преди да дойда тук.

Джордж Зофел се обърна и им помаха.