Джон Нанс - Полет 6

Може би.

„В края на краищата — отекна една мисъл в главата му — аз съм офицер от ВВС. Нямам избор.“

— Задръж огъня, Зверче! Повтарям, задръж огъня. Потвърди.

Гласът от базата отначало беше толкова нелогичен, че сякаш звучеше само в главата му. За секунда му се стори, че е чул погрешно.

— Повтори? — попита Крис.

— Той… казва да задържиш огъня, Зверче. Базата каза да не стреляш. Задръж.

— Разбрано, база — предаде Крис. — Задържам огъня.

Той предаде заповедта на останалите изтребители и зачака, като се чудеше защо вижда отразена светлина по крилата на боинга там, където преди я нямаше.

„Какво е това?“ — запита се.

После дръпна изтребителя на стотина метра наляво, за да погледне по-добре.

В пилотската кабина Джени се промуши над централното табло и се протегна под рулевите педали на втория пилот, като търсеше радиото.

— Няма го.

— Изпуснах го… там… чух как падна — каза Брайън.

— Капитане, имаш ли някакво фенерче?

Фил кимна и порови в чантата си няколко секунди, преди да й подхвърли едно фенерчето. Тя го запали и отново се наведе под дясното табло.

— Намерих го… Заклещило се е зад педалите. Можеш ли… да мръднеш левия назад?

Фил се подчини, като наклони боинга надясно.

— Хванах го — каза Джени, изправи се и подаде радиото на Фил Найт, който все още държеше щурвала с две ръце.

— Чакай — каза той, като завършваше маневрата след завоя.

Протегна се към таблото и отново включи автопилота, като зададе скоростта на спускане и посоката, преди да грабне радиото и да започне да търси аварийната честота.

Зала за извънредни ситуации

Белият дом, Вашингтон, окръг Колумбия

— Добре, Джон — обърна се Бил Сандерсън към Джон Блейлок по телефона. — Задържа огъня, но сме ужасно близо до френския бряг. Казвай бързо.

— Две неща — заяви Джон Блейлок. — Първото е, че в съобщението от самолета преди няколко часа имаше едно име, което не може да знае никой освен истинския командир — името на един лекар, Логан, който се е качил в Лондон разтреперан от гняв, че тази авиокомпания е оставила жена му и сина му да умрат при предишен полет. Вероятността някой терорист да знае това име и да го използва е твърде минимална. Второ, току-що получих първите резултати от анализа, който накарах да направят в една специална секция тук, в НРС, и той обръща заключенията ни с главата надолу.

— Как?

— Преди твърдата ни убеденост, че това е истински троянски кон, почиваше на убеждението, че пътниците са слезли в Нигерия. А то зависеше от автентичността на спътниковите кадри, според които пътниците бяха взети за заложници. Ние повярвахме на тези кадри, защото на тях имаше множество ръце с бяла кожа в район, в който живеят чернокожи. Аз поръчах спектрографски анализ на бялата кожа на тези заложници, който да бъде направен при следващото преминаване на спътника. Резултатите са 68% калциев фосфат и различни глинени компоненти, 21% водороден оксид и остатъчни минерали.

— На английски, Джон — каза началникът на кабинета.

Оставаха двайсет секунди.

— Кал, адмирале. Бяла, западноафриканска, глинеста кал, която прави ръцете ти бели на спътникова снимка, ако ги натъркаш с нея. Цяла вечер ни мотаят, приятелю. Долу са хората на доктор Мшира, които са се маскирали като бледолики, а ние се хванахме. Прибери кучетата.

— Изчакай, Джон — каза Сандерсън.

Началникът на кабинета на Белия дом се изправи и бързо предаде новата информация на президента, като добави:

— Все още има вероятност самолетът да нападне цивилен обект, а на борда да има пътници за заложници.

Президентът поклати глава.

— Този риск съм готов да поема, Бил. Приземете го в безопасност.

Радиоканалът между „Ентърпрайз“ и водачът на изтребителите все още беше настроен на честотата на командването и сега оживя от развълнувания глас на Крис Бъртън:

— База, тук е Зверчето. Аз, хм… страшно се радвам, че ни наредихте да не стреляме. В самолета току-що се включиха светлините в салона и на всеки прозорец има лица. Сър, този самолет е пълен с мъже, жени и деца.

На борда на „Еър Форс Едно“

Президентът си пое дълбоко въздух и се отпусна назад. Бил Сандерсън предаде останалите подробности от разговора с Джон Блейлок и съответното потвърждение от пилота на изтребителя водач, че самолетът е пълен с пътници.

— Мисля, че нашият пилот се изрази най-правилно, господа — каза тихо президентът. — Слава богу. За малко да унищожим над триста души.