Джон Нанс - Полет 6

Той посегна да прекъсне връзката, после отново вдигна микрофона:

А… искам да се знае… че се извинявам за всичко, което преживяхте.

Уредбата зазвъня почти незабавно.

— Да?

— Обажда се Джени. Преди час изключих светлините в салона, за да оставя хората да поспят. Но току-що хванахме едно съобщение на портативен скенер, в което се казваше, че пилотите на тези изтребители не вярват на борда да има хора и им трябва доказателство, така че да включим ли светлините?

— Господи, да ! Пусни ги всички, Джени, и… накарай хората да застанат на прозорците, където да ги виждат, моля те.

Джуди рязко включи светлините и набра кода на уредбата.

Внимание, всички! Събудете се! Всички! Събудете се веднага! Всички, които се намират на място до прозореца, включете светлините над главите си и доближете лице до… Не, чакайте малко. Уверете се, че светлините над главите ви осветяват лицата ви и някой отвън може да види колкото се може повече от нас. Навън има изтребител, който по някаква причина настоява да ни види. Направете така, че да се виждате. Нека във всеки прозорец да има осветено лице. Махайте му, движете се и се уверете, че ви вижда. Бързо! Моля! Бързо!

Тя остави микрофона и видя как Брайън Логан падна на колене и започна да дърпа капака към електронния отсек.

— Какво правиш? — попита тя.

— Радиото — заяви той, без да обяснява нищо повече и скочи долу.

Тя доближи ръба, като оглеждаше слабо осветеното помещение, но не видя нищо. Главата му се появи обратно в отвора и почти се блъсна в нейната, после той се изкачи горе с някакъв предмет в ръце.

— Какво е това? — попита Джени, като го следваше.

Той махна към стълбището и се затича.

— Радиостанцията на втория пилот — извика той през рамо, като заобиколи няколко пътници.

Джени го следваше плътно, когато стигнаха до горния край на стълбите и тя осъзна, че отиват към пилотската кабина. Тя спря и грабна един микрофон, като набра кода на кабината на клавиатурата.

— Да? — отвърна Фил Найт.

— Командире, обажда се Джени. Отвори вратата на пилотската кабина. Брайън Логан се качва да ти помогне. Намерил е предавателя на втория пилот.

— Логан?

— Направи го, командире, ако говориш сериозно.

— Отварям — отвърна Фил.

Джени сви ръце на фуния около устата си и извика след отдалечаващия се лекар:

— Той ще ти отвори вратата, Брайън!

Видя го как маха, докато се приближава към пилотската кабина.

Фил Найт се протегна към ключа за отваряне на вратата.

— Какво правиш? — попита Джуди уплашено в мига, в който чу как резето изщраква.

— Логан се качва с радиото на втория пилот.

— Логан?

— Да.

— Не! — изкрещя тя, като се вкопчи в облегалката на стола му. — Не го пускай вътре, това е номер!

Той чу как вратата на пилотската кабина се отваря. Джуди скочи от сгъваемата седалка и се завъртя назад. Видя пожарникарската брадва в ръцете й твърде късно.

— Джуди, недей! — извика Фил, докато бясно откопчаваше колана си.

Той скочи от пилотското кресло, но кракът му се закачи за централното табло и ритна щурвала. Той замахна към брадвата и не успя да я хване.

— Навън! — изкрещя Джуди и замахна към влизащия човек.

Брайън рязко се хвърли надясно, за да избегне атаката на Джуди, и вдигна лявата си ръка да се предпази. Но мястото беше твърде тясно, а изненадата му — твърде голяма, и брадвата се заби в лявата му предмишница, като я съсече чак до костта и неконтролируемо завъртя лекаря наляво. Той падна върху командира.

Брадвата се изплъзна от ръцете на Джуди, тя се блъсна в задната стена на пилотската кабина и незабавно се изправи, като се оглеждаше за друго оръжие. На таблото с инструментите святкаше червена светлина и се чуваше предупредителен звук, но до съзнанието й не достигна фактът, че боингът влизаше във все по-дълбок свредел и се въртеше надясно, а автопилотът беше изключен от случайния ритник на командира по щурвала.

Чудовищната болка в лявата ръка на Брайън го накара да се затърчи в агония, докато се опитваше да се изправи. Вече не можеше да контролира ръката си. Тялото му се разтърси от болка. Погледна нагоре към полуделите очи на Джуди Джаксън в момента, в който тя се приготвяше да стовари един пожарогасител върху главата му.

Фил вдигна очи и видя Джуди да замахва. Реакцията му беше незабавна.

— Джуди! Пусни го! Пусни го веднага!

Той с усилие се заизмъква изпод ранения доктор, като не откъсваше очи от нея.