Джон Нанс - Полет 6

— Какво виждаш? — попита Брайън Логан зад нея. Току-що беше излязъл от първа класа.

— Друг самолет — отвърна Джени, като се обърна за малко, за да се увери, че е той. — Дори два, мисля, които летят до нас от тази страна.

Брайън погледна и бързо се отдръпна.

— Изтребители. Не мога да определя чии са, но не съм изненадан.

Боингът леко подскочи и Джени усети как самолетът започва да се спуска. Тя се взря изумено в Брайън, който провери часовника си.

— Възможно ли е да започваме да се снишаваме към Лондон толкова скоро? — попита тя, като вече подозираше отговора.

— Няма начин. Току-що минахме край Либия и сме над Средиземно море, но не знам колко навътре — отвърна Брайън. — Преди няколко минути погледнах картата. Нещо става с нас и тези изтребители.

Джени се върна от кухненското помещение, където Джими Робъртс и тийнейджърът си играеха със скенера и напразно се опитваха да открият честотите, които бяха чули преди.

— Успявате ли?

Джими поклати глава.

— Нищо не чуваме.

— Моля ви, продължавайте — каза Джени, после се обърна към Брайън. — Какво мислиш?

— Че ни принуждават да кацнем някъде.

— Принуждават ни да кацнем?

— Да, и ако съм прав, там на пистата ще ни чакат въоръжени посрещачи. Кой знае какво им е казал командирът.

На борда на „Еър Форс Едно“

Президентът поклати глава и въздъхна. Изражението му внимателно се наблюдаваше както в залата за извънредни ситуации, така и в Пентагона. Заложено е твърде много, за да рискувам , помисли си той. Опасността от терористична операция бе затруднила вземането на всяко решение и той бе поставен на границата между ясната заплаха и възможността за ужасна грешка.

Ако беше антракс или ядрено оръжие, можеха да загинат милиони. Ако сбъркаше, триста души щяха да платят тази грешка с живота си. Самите цифри правеха решението му неизбежно. Рискът беше прекалено висок.

— Много добре — каза президентът унило. — Унищожете самолета.

— Слушам, сър — каза Бил Сандерсън и кимна на друг офицер в залата за извънредни ситуации, който предаде командата, без да знае, че от Пентагона вече я бяха чули.

Заповедта беше предадена от оперативния център на самолетоносача „Ентърпрайз“ на старши лейтенант Крис Бъртън за броени секунди.

— Зелена светлина, Зверче. Повтарям, базата дава зелена светлина.

— Разбрано — потвърди Бъртън с тон, който издаваше примирение. — Заставам на позиция.

Чу се звукът от бойната глава на ракета въздух-въздух, която изръмжа силиконовото си съгласие, че е уловила целта и я следи. Звукът бързо прерасна във вой, който издаваше установено радарно насочване.

— На позиция за стрелба — предаде Бъртън.

Диспечерът от „Ентърпрайз“ заговори забързано:

— Зверче, целта е на 130 километра от брега. Свали го веднага. Доближава те подкрепление от осем изтребителя „Мираж“ на разстояние от десет до петнайсет километра.

— Хващаме ги на радара — потвърди Бъртън. — Две, три, четири, на позиция за стрелба. Тигър, стойте високо.

Изтребителите насочиха ракетите си „Сайдуайндър“ към двигателите на боинга.

В пилотската кабина на изтребителя водач Крис Бъртън усети как пръстът му докосва спусъка и се поколебава, когато заговори на колегата си отзад:

— Помогни ми, Бори. Има ли нещо, което не сме пробвали?

— Давай, Зверче. За бога, това може да е летяща ядрена бомба.

Крис усети как пръстът му се кани да натисне спусъка. Съзнателно възпря импулса си, опитвайки се да открие нещо, каквото и да е, което да разсее страха му, че се кани да избие невинни цивилни граждани.

— Какво чакаш, Зверче? — попита Бори.

— Още нещо! — отвърна Крис, като натисна предавателя и каза на останалите пилоти да задържат позиция. — Бори, включи отново радиото на едно-двайсет-едно-точка-пет и му кажи, че ако не ме последва, ще го свалим.

— Разбрано — отвърна Бори.

— База — предаде Бъртън. — Опитвам още една маневра, за да го убедя да ме последва.

Той изключи ракетите си и побутна дроселите, като отново ускори, за да настигне и да изпревари боинга.

— Съвсем не, Зверче — отвърнаха от базата. — Изпълни заповедта веднага.

— Не още, сър. Нещо не е наред в тази работа.

— Зверче, трябва да стреляш незабавно.

— Изчакайте, база.

— Съвсем не, по дяволите. Веднага изстреляй тези ракети!

— Изчакайте. Ще стрелям с картечницата, за да привлека вниманието му.

— Няма време, Зверче. Изпълнявай заповедите си.

На задната седалка на водещия „Томкет“ Бори натискаше бутона за предаване.