Джон Нанс - Полет 6

— Докладваха ми най-подробно за действията ви, но сега ми трябва личното ви мнение. Направили ли сме всичко възможно, за да се уверим, че този самолет не е приятелски настроен?

За момент по канала се чуваха само смущения.

— А, сър… ако ми дадете още пет минути, ще мога да отговоря с по-голяма сигурност.

— Имате три минути, командире. Не повече. Ще чакам.

„Меридиън“ 6, в полет

00:31 ч

Фил Найт видя червена светлина с периферното си зрение. Непознат самолет доближи пилотската му кабина отляво. В мигащите светлини на крилата на боинга той различи силуета на някакъв изтребител с двойна опашка, който, изглежда, имаше американско означение. В лицето му светна малък лъч светлина от пилотската кабина на изтребителя, като стресна Фил, който вдигна ръка да се предпази. Човекът, който беше в пилотската кабина на изтребителя, завъртя светлината встрани от пилотската кабина на боинга и освети себе си.

„Фенерче — заключи Фил. — Но какво се опитва да каже?“

Пулсът му тревожно се ускори. Възможността пак да е сгрешил нещо и да се е забъркал с изтребители прехващачи изпрати още един поток адреналин през тялото му. Но той излъчваше транспондерен код за отвличане, нали така? И беше казал на компанията какво прави. Може би изтребителят просто трябваше да го ескортира до безопасно място.

„Сигурно е това. Това е ескорт.“

Той отново потрепери, когато си спомни за системата ACARS. Не беше отговорил на последното запитване от компанията, получено преди цели часове, а нали Абът му беше казал, че процедурите за разрешенията извън страната са различни?

Той се протегна да провери за допълнително съобщение, но от принтера не стърчеше нищо, а той имаше други, по-важни неща на главата си, за да се сети, че на малката машинка просто й е свършила хартията.

Фил се втренчи в пилотската кабина на изтребителя, като осъзна, че пилотът му прави знак с ръка, сякаш му маха да го последва, и мига със светлините на крилата си.

„Какво иска от мен, за бога?“

„Меридиън“ никога не го беше обучавала как да действа, ако го прехванат военни самолети. Дори и да го бяха направили, той го беше пропуснал. В миналото беше слушал военни пилоти, които разказваха за определени сигнали с ръка, използвани на изтребителите по време на Студената война — специални жестове, с които на прехванатия пилот се обясняваше какво да прави. Но това не беше ли само в случаите, когато някой беше нарушил комунистическото въздушно пространство и те искаха да го приземят? Фил разрови паметта си, но там нямаше нищо за сигнали с ръка. Може би в някой от наръчниците, но нямаше време да търси.

Пилотът на изтребителя клатеше крилата на самолета си, мигаше със светлините и постоянно сочеше надолу, но нищо от това нямаше смисъл за командира на Полет 6.

„Предполагам, че иска да го последвам. Сигурно иска да се приземя някъде по-близо от Лондон.“

Фенерчето на пилота изтребител отново се насочи към пилотската кабина на боинга и Фил вдигна палци в отговор.

„Това е — помисли си Фил. — Върнах му жеста.“

Очите му се спряха на бордовия компютър. Брегът на Франция беше на около сто и петдесет километра пред него, а маршрутът му минаваше през Марсилия.

„Дали иска да отида там?“ — зачуди се Фил.

Как можеше да го попита без радиостанция? Фил вдигна ръка към таблото над главата си и включи централното осветление на пилотската кабина, като заля всичко със светлина. Отново помаха на пилота и посочи напред, като му направи знак, че слиза, без да е сигурен дали го видяха. После бръкна в пилотската си чанта за бележника, който винаги носеше, и черния маркер в страничния джоб. Бързо написа „Кацане в Марсилия?“ и го обърна с лице към прозореца, като го държеше достатъчно близо, за да се вижда в светлината от пилотската кабина.

Но изтребителят вече беше напред, твърде далеч, за да го прочете.

На борда на „Еър Форс Едно“

— Той най-сетне даде знак, че ме забелязва, и според мен разбра, че трябва да ме последва — докладва старши лейтенант Бъртън на президента.

Блясъкът от нов видео прозорец, добавен на екрана с течни кристали, привлече вниманието на президента. Отново виждаше инфрачервената спътникова снимка на боинга и на изтребителите, предавана на живо. Водачът на F-14 практически докосваше носа на боинга, а тримата останали поддържаха формация по-назад и встрани. Той видя как водещият „Томкет“ излиза напред и започва лек завой наляво и го чу как инструктира останалите пилоти да го последват отдалеч. Изтребителят продължаваше левия си завой, но боингът продължаваше право напред, както потвърди един от задните изтребители, който в същия момент натисна бутона за предаване.