Джон Нанс - Полет 6

Навън имаше някой. Друг самолет може би и човекът в него осветяваше пилотската кабина.

Тя се изстреля от креслото и се спусна към вратата на кабината, после заблъска по вратата на тоалетната.

— Капитане! Капитане! Навън има друг самолет!

— Какво? — отвърна приглушеният глас на Фил Найт и тя повтори думите си.

Чу го как се суети зад вратата на тоалетната, преди да я отвори със замах и да скочи в креслото си. Фил завъртя глава, за да огледа всичко наоколо. Джуди беше точно зад него, като сочеше надясно и обясняваше за внезапната светлина в кабината.

— Не виждам никого — каза той.

— Имаше обаждане от Бретсън — каза тя, като му разказа всички подробности, които можеше да си припомни в паниката си.

— На каква честота са били тези обаждания?

— Какво?

— По дяволите, жено! На каква честота?

— Аз… не знам. Тя каза да й се обадиш. Не знам.

Фил грабна слушалката и набра кода. Джени Бретсън вдигна незабавно и повтори информацията.

— Собственикът на радиото идва насам в момента — каза тя. — Не можахме да накараме съобщението да се повтори, така че не знам честотата.

— И без това не мога да се свържа с тях — каза Фил. — Всичките ни радиостанции са повредени. Ако успеете да включите това радио, веднага го донесете в пилотската кабина, окей? Ако някой ни вика, трябва да разбера какво искат.

НРС, Шантили, Вирджиния

18:31 ч

Дейвид Бърд вече няколко минути гледаше как Джон Блейлок тихо спори с двамата старши аналитици от НРС и техните колеги от ЦРУ, преди да привлече вниманието му: стаята, в която се намираше, беше прекалено навътре в комплекса на НРС, за да има покритие за клетъчен телефон.

Дейвид погледна към апарата. Лампичката мигаше в червено.

— Извинете. Трябва да проверя нещо — каза той, като прекъсна Зофел и Блейлок, отиде до вратата на залата и я бутна навън.

Джинджър го чакаше от другата страна.

— А, полковник Бърд. Точно вие ми трябвате. Джордж Хаверстън от Лондон се опитва да се свърже с вас по клетъчния ви телефон.

— О, господи — каза Дейвид, като издърпа антената докрай и провери силата на сигнала.

— След като не можа да се свърже, той се обади на номера, който сте му дали тук, и ми предаде съобщение за вас.

— Да? — Дейвид вдигна очи към нея.

— Името е същото. Каза да ви предам, че е открил бележката си и мъжът, за когото се е притеснявал вчера, е доктор Логан, Л-О-Г-А-Н.

Дейвид посочи към залата, от която току-що беше излязъл:

— Вкарайте ме вътре, моля, и влезте с мен.

Тя вече набираше кода на цифровата ключалка, а когато малката лампичка светна зелено, те заедно дръпнаха тежката врата и се вмъкнаха вътре.

Дейвид даде знак на Джинджър да го последва и закрачи към предната редица места, където Джон Блейлок говореше с Джордж Зофел, без да откъсва поглед от екраните.

— Джон, обърни ми внимание, веднага — каза Дейвид.

Зофел и Колингс се обърнаха, а Джон Блейлок се изправи.

— Дейвид, всеки момент ще получат разрешение за атака. На този самолет няма никой, освен един пилот, който…

— Трябва да поговорим — прекъсна го Дейвид, като го дръпна встрани и бързо заговори. — Току-що ми се обади от Лондон управителят на „Меридиън“, който вчера бе много притеснен от един ядосан пътник.

— Аха, ти ми спомена.

— Ти ми каза, че за да те убедя, Джон, е нужна информация, която е известна само на пилота на този боинг, нещо, което само истинският командир от „Меридиън“ може да знае. Имаме го. В съобщението от този „Боинг 747“ преди няколко часа се казваше, че бунтът се предвожда от пътник на име Логан. Спомняш ли си?

— Да.

— А спомняш ли си, когато ти казах за американския лекар, който съди „Меридиън“ за милиони, защото жена му е загинала в един от техните полети?

— Давай по същество.

— Джон, името на този ядосан пътник е същото като името, предадено от пилота на този боинг. Същото! Няма начин някой проклет терорист да знае това име и да го спомене в такова съобщение.

Джон Блейлок се вторачи мълчаливо в Дейвид няколко секунди, после кимна.

— Това не е достатъчно, но…

— Накланя везните, Джон. Трябва да ги спрем.

Джон въпросително погледна Джинджър, която стоеше на метър от тях.

— Доведох я тук в случай, че някой иска да повтори съобщението от Лондон — обясни Дейвид.

Джон Блейлок се обърна и Джордж Зофел тихо съобщи новата информация. Сандра Колингс се наведе към тях, после докладва на колегите им в Лангли. В слушалките забръмчаха гласове. Джон буквално прескочи бюрото зад него и започна да набира телефонни номера. Дейвид го последва и сложи слушалките си в момента, в който в тях долетя гласът на президента от „Еър Форс Едно“.