Джон Нанс - Полет 6

„Еър Форс Едно“, в полет

— Какво става, Бил? — попита президентът, като се отпусна в стола зад бюрото си и огледа залата за извънредни ситуации от другата страна.

Началникът на кабинета на Белия дом даде знак на един от асистентите си и от лявата страна на екрана на президента изскочи разделена на сектори карта на средната част от Средиземно море.

— Времето ни почти свърши, сър — каза Сандерсън, — а изтребителите не успяват да привлекат вниманието на никой на борда на самолета.

Той изброи всичко, което бяха опитали.

— Сигурен ли е, че на борда няма хора?

— Не можем да кажем със сигурност, сър. Пилотите докладват, че може би има няколко човека с включени светлини за четене, но може и да са силуети… кукли, поставени на седалките.

Президентът въздъхна.

— На какво разстояние са от брега?

— Движат се право към Марсилия във Франция, господин президент, а французите вече вдигат няколко ескадрили от изтребители „Мираж“. Самолетът доближава края на зоната, която флотът е определил за стрелба.

— И колко остава, Бил?

— Максимум две минути. Трябва ни решение, сър.

Президентът се облегна на стола си.

— Кажи ми отново по каква логика смятаме, че този самолет е смъртоносно оръжие.

— Сър, ЦРУ, военното разузнаване, НРС и нашите колеги в Европа са съгласни, че почти със сигурност имаме работа с троянски кон и предполагаем удар. Основните точки? Знаем, че повечето, а може би всички пътници все още са в Нигерия. Смятаме, че и двамата пилоти са убити или ранени там, така че човекът, който пилотира този самолет, го е отвлякъл. Според съобщението от самолета има бунт на борда, но знаем, че няма пътници или има много малко, ако ги държат за заложници. С други думи, хванахме голяма организация, която подготвя тайна операция. Всичко подкрепя цялостната ни теория. Този отвлечен самолет лети към Европа с неизвестна цел, а през последните шест месеца постоянно получавахме предупреждения от разузнавателната общност и тайните си източници в различни територии, че се готви опит за голям терористичен удар с оръжие за масово унищожение, и според доклада, който знам, че сте получили в Кемп Дейвид, Лангли и разузнаването са заключили, че последните действия в Нова Скотия и Атланта, щата Джорджия, най-вероятно са диверсионна тактика, която да отвлече вниманието ни от предстоящия удар срещу Европейския съюз. Имаме непосредствени сведения от Близкия изток, че трябва да очакваме атаката да дойде точно от района, където е бил този самолет, Средна Африка. И имаме поне едно спътниково съобщение, въпреки че беше преди доста часове, че е възможно на борда на самолета да има радиоактивен материал.

— Добре.

— Освен това НАТО официално поиска военна намеса от нас, за да попречим на този самолет да влезе в европейското въздушно пространство, а французите изразиха крайна тревога. С други думи, имаме правото и като се има предвид американският флаг, под който лети тази авиокомпания, вероятно и задължението да се справим сами с тази ситуация.

— Съгласен съм, че топката е в нашето поле, докато се намира над Средиземно море.

— Така че, господин президент, нямаме време — каза Сандерсън. — Имаме основателна причина да се страхуваме самолетът да не се приближи прекалено до брега и никакви сериозни доказателства, че това не е терористична акция, а и не получаваме отговор от пилота. Всъщност, както ви казах, единственият човек, забелязан в пилотската кабина, се е снишил, за да не го видят.

— Ами ако грешим, Бил? Ако те наистина са тези, за които се представят?

— Сър, ами ако сме прави и не направим нищо? Ако беше Ню Йорк, а не Марсилия? Решението е ваше, но на везните имаме възможността за ядрен или биологичен удар срещу Франция или Великобритания срещу малката вероятност да имаме невинни американци, които са заложници на този самолет.

— Свържи ме с водача на изтребителите, Бил.

— Господин президент, докато разговаряхме, самолетът е излязъл от зоната за обстрел. Буквално нямаме време.

— Свържи ме с него, Бил. Веднага.

— Да, сър — каза началникът на кабинета, като се опитваше да овладее собствените си емоции, докато се обръщаше към един от техниците в стаята и му даваше знак незабавно да установи връзката.

— Той ви слуша, господин президент. Ще разговаряте със старши лейтенант Крис Бъртън. Повиквателна Зверче. Говорите на живо по некодиран канал.

— Командире? Тук е президентът. Как ме чувате?

— Силно и ясно, господин президент — отвърна почти незабавно гласът на Крис Бъртън.