Джон Нанс - Полет 6

— „Меридиън“ шест, това е последно предупреждение. Повтарям, това е последно предупреждение. Не виждаме никого на борда, освен човека в кабината и ако не обърнете самолета и не поемете обратно за кацане в Алжир, ще ви простреляме с ракети. Повтарям, при отсъствие на доказателство за пътници или съгласие от ваша страна ще ви свалим. Това е последната ви възможност.

Отговор не последва.

Бъртън вече се беше плъзнал назад на позиция зад боинга и беше привел ракетите в състояние на бойна готовност. Натисна спусъка и изпрати картечен откос в нощта. Трасиращите куршуми очертаха линия пред боинга, а шумът незабавно отекна навсякъде. Още веднъж светна с фенерчето си в кабината, а после към дясната си ръка, като правеше знак на пилота да го последва и да завие наляво. Стори му се, че пилотът на боинга кима, и Бъртън за последен път леко зави наляво, като се молеше пътническият самолет да го последва.

— Наблюдавам го, Зверче… изчакай… — каза Бори, като се завъртя в седалката в мрежата от предпазни колани. — По дяволите, продължава да държи същия курс. Не ни следва.

От предната част на пилотската кабина долетя тиха ругатня.

— Зверче, докладвай за ситуацията — наредиха от базата, а гласът ясно принадлежеше на командира на неговата ескадрила.

Бъртън въздъхна и отново се плъзна зад боинга, пак включи ракетите и ги остави да се прицелят.

— Връщам се на позиция за стрелба. Опитах всичко.

„Меридиън“ 6, в полет

00:35 ч

От колоната на малкия радиоскенер внезапно долетя ясен американски глас, като почти накара Джими Робъртс да изпусне апарата. Думите бързо достигнаха до съзнанието на всички присъстващи, карайки ги да изтръпнат от ужас.

… простреляме с ракети. Повтарям, при отсъствие на доказателство за пътници или съгласие от ваша страна ще ви свалим. Това е последната ви възможност.

Джени също го чу. Беше напълно шокирана.

Джими притисна лице към прозореца от лявата страна в момента, в който оттам избухна картечен шум.

— Стрелят по нас — извика Джими през рамо. — Тези самолети стрелят. Видях куршумите.

След миг Джени застана до него. Брайън Логан и Робърт Макнотън дотичаха в кухненското помещение от първа класа.

— Току-що беше пред нас — обясни Робъртс.

— Какво точно каза той? — попита Джени, а сърцето й биеше учестено.

Джими се напрягаше да забележи нещо отвън, но видя само мигаща червена светлина, която изостана и изчезна.

— Заяви, че няма доказателства за пътници на борда — повтори Джими. — И че ще ни застрелят, ако не се подчиним.

— На какво? — попита Брайън, докато няколко други мъже нахълтаха в помещението.

— Какво, наистина? — попита Джени, а объркването й нарастваше с всяка изминала секунда. — Защо му трябва да види пътниците?

Шокът при вида на трасиращите куршуми и приглушения шум от картечницата на изтребителя за момент парализира Фил Найт. Слизаше към Марсилия, нали? Пилотът на изтребителя беше вдигнал палци в отговор на неговия знак, нали? Тогава защо стреляше?

Фил видя как изтребителят се отдели и се плъзна наляво. Усещането за непосредствена заплаха растеше. Истинските куршуми означаваха, че отново греши, но не знаеше в какво. Нямаше никаква представа.

Фил отчаяно огледа радиостанциите, като се опитваше да измисли някакъв начин да се обади по тях. Трябваше му съвет, но нямаше никой друг, нямаше опитен втори пилот, колкото и арогантен да беше, нямаше кой да го направлява по радиото.

Мисълта за уредбата проблесна в ума му, но в това нямаше смисъл. Какво да направи, да се обади на пътниците за помощ?

„Да — отговори си Фил, а идеята набираше сила с всяка изминала секунда. — Каква друга възможност ми остава? Никаква.“

Той грабна слушалката.

Говори командирът. Чуйте ме, моля. Може би наистина сме загазили и… ми трябва помощ, за да разбера какво става. Отвън има изтребител, може би повече от един, и както някои от вас може би са видели, той току-що изстреля предупредителен откос. Мислех, че иска да кацна в Марсилия във Франция, която е точно пред нас, но сега не съм сигурен, а без радиостанция не мога да разговарям с него. Трябва ми… добре, не знам какво ми трябва, просто си го признавам. Знам, че сте ми сърдити, и… чувството е взаимно, но… сега сме заедно в тази каша, така че ако има някой с… авиационно радио на борда или клетъчен телефон, който работи във Франция, или нещо… сега е моментът да ми кажете. Нямам представа дали биха ни свалили наистина, или не.