Джон Нанс - Полет 6

— Никога не съм виждал нещо подобно, дори в гимназията. Мечтая да стигнем до Кейптаун, преди да стане някоя беля.

Джеймс Хейвърстън стоеше на подиума, като наблюдаваше качващите се пътници и часовника си и тихо инструктираше трите служителки на гишетата:

— Имаме само четиринайсет минути. Хайде да изглеждаме енергични, става ли?

— Че ние сме енергични, Джеймс — възрази най-близката, като се усмихна наполовина.

— Говоря сериозно, дами — продължи той с пресилена усмивка. — Няма да допусна още едно закъснение заради забавяне в качването. Ясно?

Една от тях прекъсна работата си и изтича до входа на ръкава, за да говори с колежката си. Тя веднага взе микрофона на уредбата.

— Моля всички пътници за Кейптаун, ако обичате… качвайте се на самолета възможно най-бързо, за да можете да излетите навреме… за ваше удобство.

Джеймс се беше отдръпнал встрани, за да наблюдава процеса, когато усети как някой го дърпа. Друга служителка се наведе към него и извика в ухото му с дразнеща фамилиарност:

— Сър, може да имаме проблем. Там вдясно седи явно разстроен мъж, който съвпада с един от психологическите портрети на потенциално опасните пътници. Седи от половин час, без да помръдне, и не реагира на нищо.

Джеймс Хейвърстън работеше в авиокомпанията повече от десет години. Психологическите портрети на пътници, които заслужаваха по-голямо внимание, му бяха втора природа, но той вярваше и на интуицията си. Огледа подозрителния пътник и веднага вдигна радиостанцията си, за да повика униформен полицай от охраната. После се приближи и седна до мъжа. Наистина има нещо странно, заключи той, но нищо конкретно, за което да се хване. Качването на борда почти беше приключило, а човекът до него не се беше помръднал, за да се изправи и да се доближи до изхода, въпреки че билетът му ясно се виждаше в скута.

„Може би му се спи или е дрогиран, или изтощен от мъка, или има някаква друга причина, за да е толкова разсеян“ — помисли си Джеймс. Но пък винаги имаше и вероятност да има склонност към самоубийство или дори да храни лоши намерения.

— Добро утро, сър — започна Джеймс. — Отивате в Кейптаун, нали?

Мъжът бавно завъртя глава към него. Зениците му бяха малко разширени, погледът му блуждаеше. Опита се да се усмихне, но това очевидно му струваше доста усилия.

— Моля?

Джеймс протегна ръка.

— Джеймс Хейвърстън. Началник на бюрото на „Меридиън“ тук, на „Хийтроу“. Просто се чудех дали сте добре.

Джеймс видя как лицето на мъжа се стегна, а устните му се свиха, докато се опитваше да се овладее. Не отговори на ръкостискането.

— Чудесно се чувствам, благодаря. И нямам друг избор, освен да летя с вас.

Той внезапно се изправи и вдигна чантата и куфарчето си, но Джеймс също стана и отпусна протегнатата си ръка, като отчасти блокираше пътя му.

— Може ли да попитам как се казвате, сър?

— Доктор Брайън Логан.

— Разбирам. Е, доктор Логан, направили ли сме нещо, за да ви обидим?

Вихърът от емоции, който премина през лицето на Брайън, накара Джеймс да отстъпи крачка назад. Той хвърли поглед встрани и с облекчение видя как един от познатите му полицаи се доближава. Доктор Логан явно търсеше подходящите думи:

— Искате… искате да знаете дали сте направили нещо, за да ме обидите? — изръмжа той.

— Да, точно така. Притеснявам се от факта, че изглеждате наистина ядосан. Какво е станало, за бога?

Брайън го подмина и пое към служителката на изхода. Джеймс тръгна след него, а полицаят изостана малко, като внимателно наблюдаваше сцената.

— Искате да знаете какво сте направили — повтори Брайън бавно, като подаде билета си на жената, която наблюдаваше началника си за някакви указания. Тя също виждаше полицая, който се приближаваше отдясно.

Джеймс й кимна да продължи да си върши работата.

— Добре дошли на борда, доктор Логан… Заповядайте в първа класа, място 3-D.

Брайън взе билета си, без да го погледне. Очите му се впиваха в Джеймс Хейвърстън.

— Вашата авиокомпания уби жена ми и сина ми. Това достатъчно ли е?

Логан се извърна и забърза по ръкава, докато полицаят се приближаваше.

Джеймс вдигна ръка, за да го спре.

— Почакай секунда. — Той се наведе и натрака няколко команди в компютъра на изхода, като чакаше поддиректорията с досиетата на пътниците да излезе на екрана.

Логан, Брайън, доктор по медицина — понастоящем ищец в съдебен иск за 100 милиона долара срещу нас, защото е загубил съпругата си и неродения си син на наш полет. При никакви обстоятелства не обсъждайте този случай и подробности за нашите правила с него и не му давайте копия от официални документи. Отнасяйте се с максимална грижа и уважение. Почти няма вероятност отново да лети с нас.