Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Ъруин, ти си женен човек! Пък и не е ли малко хладничко за плажни подвизи? Декември е, ако не ти е известно.

— Въпросната дама е благоверната ми съпруга — усмихна се Сюърд. — Освен това кабината на яхтата е добре затоплена.

Стигнаха подземието, където заседаваше мозъчният тръст на операцията, и се сбогуваха. Някой беше уведомил Джонатан Рот за посещението и той чакаше пред вратата.

— Доктор Сандърс — посрещна го Рот, без да му подаде ръка, — да влезем в тази зала. Какво ви води насам? Надявам се, че наистина е нещо неотложно, щом сте решили да не използвате обичайните ни канали в Лангли.

Ръсти отмина укора с мълчание.

— Очаква се президентът да се върне след около половин час — продължи Рот, — тъй че все пак имаме известно време на разположение.

— Не, сър. Искам да кажа, нямаме време за губене. — Седнаха на масата и Ръсти подаде на Рот дискетата. — Взех това от Лангли, защото се страхувах, че информацията ще бъде унищожена. Може и да греша, но според мен някой в компанията е замислил изключително опасна незаконна операция.

Рот повдигна вежди.

— Разкажете ми по-подробно, докторе. Какво точно сте открили?

Ръсти сподели съмненията си за произхода на предупреждението от Кайро и описа компютърната програма, която бе заложил в заседателната зала в Лангли.

— Да си призная, и на мен ми направи впечатление бързата реакция от Кайро — каза Рот. — Ако съобщението е изпратено от някой от нашите хора в Лангли, както подозирате вие, това би обяснило нещата. Но какво пречи самата информация да е достоверна, макар и предадена по нетрадиционен начин?

— Да, сър, аз също мислих по въпроса. Независимо откъде идва, информацията може и да е вярна и „Ал Акба“ наистина да готви покушение върху боинга. Нещо повече, смятам, че терористичната акция вече е в ход.

— Защо? Имате ли някакви доказателства? Не сме получили други сведения в подкрепа на първото съобщение.

Ръсти посочи дискетата.

— Ето ви доказателството, сър. Там е записано послание на арабски език, изпратено от Лангли на неизвестен адресат. То съдържа координатите на определена точка от полетния план на „Куантъм“-66 над Атлантическия океан, както и очакваното време на преминаване през нея — след по-малко от час. Ако съм прав, в момента някой причаква боинга в тази точка, за да го взриви.

— Доста смело твърдение, докторе. Ами ако грешите?

Ръсти сви рамене.

— Е, тогава просто рискуваме да се поизложим малко, като накараме командира да промени курса или изпратим натам изтребители. Всъщност вече е късно и за изтребители, надали ще успеят да стигнат навреме.

— Значи предлагате да отклоним „Куантъм“-66 от въпросното място, така ли? А какво пречи нападателят, ако има такъв, по радара да проследи промяната в курса и да продължи да преследва самолета?

— Нищо, сър, но просто нямаме друг избор.

Рот забарабани с пръсти по масата.

— Сър, тези хора не се шегуват. Вече нахлуха в дома ми да търсят дискетата. — Ръсти разказа за отправените по телефона заплахи, а Рот през цялото време си водеше записки в тефтерчето. — Те играят извън всякакви правила. Според мен крайната цел е „Ал Акба“ да извърши една самоубийствена акция, която няма да има дори оправданието, че по същество е акт на милосърдие към обречените — аутопсията на професора не потвърди наличието на активно вирусно заболяване. Ако не спрем терористите, ставаме съучастници в масово убийство, при това подпомогнато от ЦРУ. Сигурен съм, че президентът никога не би разрешил подобна акция.

— Що се отнася до аутопсията — Рот прехапа устни, — нали бяхме на едно мнение, че отрицателните резултати всъщност не означават отсъствие на вируса? Все пак няма съмнение, че професорът е бил изложен на заразата.

— Да, сър, но отрицателните резултати по-скоро подкрепят моето становище, че хората в самолета не са непременно обречени. Независимо от това, че на стюардесата още във Франкфурт й се сторило, че професорът е болен, той пак може да е умрял от инфаркт, а не от вирусно заболяване. И дори да е бил носител на вируса, не е задължително да е заразен за околните.

Рот свъси вежди замислено, взе дискетата и започна да потропва с нея по масата.

— Значи посланието с координатите, времето и кода на транспондера е тук, така ли? Други копия правили ли сте?

— Не.

— Добре тогава. Съгласен съм, че трябва да действаме изключително бързо. Аз поемам грижата да се свържа със самолета. — Той се изправи. — Отлична работа, докторе. Сега, тъй като не знаем кой точно е замесен в тази история, най-добре е да се потулите някъде далеч от централата. Намерете подходящо място да се окопаете — някое хотелче например — и ми се обадете на този номер. — Написа номера на листче и го подаде на Ръсти. — Това е пряк телефон тук. Ще разговаряте само с мен, поне докато изясним нещата. Не оставяйте съобщения за никой друг. Ясно ли е?