Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Ръсти си спомни разговора с Джонатан Рот. Аутопсията нямаше да докаже нищо, но все пак щеше да бъде някакъв ориентир.

— Въпросът е как да се доберем до тези резултати — рече Шери.

— Трябва ми сигурен телефон. Не бива да рискуваме повече с клетъчен — каза Ръсти и продължи предишните си разсъждения. — Смятам, че някой наистина иска „Ал Акба“ да свали боинга. Не виждам друго обяснение за съобщението на арабски.

— Ти преведе ли го?

— Не съм — поклати глава той.

— Ами ако не си го разбрал правилно?

— Тогава защо ще разбиват апартамента ми? За да трепят хлебарките ли?

Шери се замисли над думите му.

— Прав си. Добре, ако успеем да се сдобием с доказателства, ще трябва бързо да се свържем с Рот, за да осуети заговора. Самата дискета може да е доказателство, но може и да е бомба със закъснител. Авторът или авторите не биха желали Рот или друг от шефовете да я види. Сигурно ще предугадят нашия ход и ще се опитат да ни спрат, преди да сме се добрали до Рот. Хора, способни да изготвят подобен пъклен план, изобщо няма да се поколебаят да премахнат препятствията по пътя си с пистолет, бомба или каквото и да е там. Нападението на дома ти е само увертюра.

— За бога, Шери, та те са ни колеги! Мислиш, че ще тръгнат да ни убиват ли?

— Нали ти казах сутринта, в нашия занаят не знаеш от кого какво да очакваш.

— Смятах, че това е клише, наложено от трилърите.

— Не съвсем. Помниш ли иранската афера със заложниците?

— Кой не я помни!

— Повечето хора вече са я забравили, а останалите никога няма да узнаят какво точно стана тогава и защо. Имай предвид, че акцията беше абсолютно незаконна и Оливър Норт я водеше не от Лангли, а чак от Белия дом!

— Докато Рейгън е спал.

— Така че служебната ти карта от ЦРУ съвсем не означава, че си недосегаем. Още повече не си от послушните момченца, нито пък аз, както вече установихме тази сутрин, съдейки по дебелашките ти шегички за моите женски атрибути.

— Какви шегички? Нищо лошо не съм…

— Само дето измери с поглед бюста ми, а после ме зяпна в краката, докато в главата ти се въртяха красноречиви мисли, свързани с други части на женската физика. Е, опита се да замажеш нещата с някакво уж благоприличие изявление, но не успя да прикриеш мръсното си подсъзнание.

Ръсти не можеше да повярва на ушите си.

— Ако моментът беше по-подходящ, бих предложил веднага да отидем в някой мотел! — пошегува се.

— Е, стига да има кабелна телевизия, може и да се навия — отвърна на закачката Шери. — А сега по същество. Какво ще правим от тук нататък?

— Директорът още ли е в болница?

— Да, лежи в интензивното отделение в пълно безсъзнание. Него не го брой.

— А Рот?

— Нали ти казах, че е потънал в дебрите на Белия дом.

— Хмм… Като дете ме учеха, че Белият дом принадлежи на народа.

Шери се извъртя в седалката си и присви очи.

— За какво намекваш?

— Вместо да обикаляме по околовръстния път на петнайсет километра от Белия дом, защо направо не отидем там? Ще издирим Рот и ще му съобщим, че лудите са превзели лудницата и сега нещата са в неговите ръце.

— Няма как да влезем — не можем ей така да нахълтаме през портала. Службите за сигурност са доста недружелюбни в подобни моменти.

— Права си — кимна Ръсти. — Но мисля, че все пак знам един начин.

Шери подпря лакът на прозореца и се загледа навън.

— В такъв случай по-добре да побързаме — рече тя. — След по-малко от два часа боингът ще попадне на мястото, означено с онези координати.

— Шери, искам добре да си помислиш и да ми отговориш на един въпрос.

— Питай.

— Абсолютно убедена ли си, че не е възможно зад цялата работа да стои самият Рот?

Шери се усмихна.

— Да, Ръсти, абсолютно убедена съм!

На борда на Полет 66

Слухът отпърво тръгна бавно, след това шушуканията прераснаха в паническа глъчка и със скоростта на горски пожар мълвата обхвана целия самолет.

Един пътник от туристическата класа си носеше малко радио и бе успял да чуе новината: аутопсията на професор Хелмс в Исландия потвърдила наличието на вирус. Вече нямало никаква надежда за спасение на хората в „Куантъм“-66.

Летяха към Сахара, за да умрат там.

Гневът и безсилието пред злокобната вест преля в открито възмущение от поведението на командира. Набързо сформирана делегация от двайсетина души се понесе към пилотската кабина да иска обяснение от Джеймс Холанд защо е излъгал пътниците.

— Вижте, не знам радиото откъде се е сдобило с подобни сведения, но аз поддържам постоянна връзка с Белия дом чрез нашата компания. Погрижил съм се да получаваме точна и своевременна информация. Обадих им се веднага щом чух какви слухове се разпространяват тук. Казаха ми, че още нямат резултати от аутопсията. Не съм ви лъгал, а напротив, съобщавах ви всичко на минутата.