Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Май взех да се побърквам — чиста параноя! Това, че ония бяха у дома ми, не значи, че са дошли и тук.

Измъкна се бързо от скривалището си и изтича до входа на гаража. Преддверието беше празно, асансьорът също. Качи се, натисна бутона за третия подземен етаж и зачака.

Вратите на кабината не се затвориха.

Някой влезе в гаража. На стената до входната врата бе закачена лъскава месингова плоча, в която се виждаше отражението на всеки влизащ. Ръсти зърна познатата физиономия на русия с вестника и пак занатиска свирепо бутона. Русият закрачи към асансьора. Входната врата изскърца отново и в преддверието се появи още един мъж. Други двама стояха отвън на тротоара.

Боже мой! Ами сега?

Можеше да избира между две злини — или да остане в асансьора, или да се втурне към изхода с надеждата, че ще успее да надбяга врага. Тъкмо понечи да хукне натам, когато вратите на кабината най-сетне почнаха да се затварят. Русолявият се стресна, дотърча пред асансьора и явно се поколеба дали да мушне ръка между затварящите се врати, после натисна с все сила външния бутон. Вратите обаче се затвориха плътно и асансьорът потегли надолу, кой знае защо, влудяващо бавно.

Браво, Сандърс, чудно се подреди! Сега и да искаш, не можеш да им избягаш!

Вече сигурно тичаха по стълбите. Поне един ще го причаква отвън, когато асансьорът се дотътри до третия етаж. И все пак, ако светкавично се изстреля от кабината, може пък да ги изненада и да успее да им се изплъзне.

Вдигна куфарчето пред гърдите си като щит и застана в десния заден ъгъл, готов за старт. В мига, в който асансьорът спря, изхвърча през полуотворените врати и се втурна като луд. Очакваше да чуе стъпки или нещо още по-лошо зад себе си.

На двайсетина крачки от шевролета се мушна между две коли, приклекна и се ослуша. Пълна тишина: нито стъпки, нито гласове — нищо.

След минутка-две чу вратите на асансьора да се отварят отново и надникна над капака на колата. От кабината слезе русолявият мъж, огледа се бързо и тръгна точно към мястото, където се криеше Ръсти.

Оттам надали ме вижда, но ако приближи още малко и мине оттук, няма начин да не ме открие.

Мъжът все още държеше вестника, сигурно криеше пистолет в него. Според Шери тези хора не бяха от редовите служители на ЦРУ. Може би не ги бяха изпратили да го заловят, а направо да го убият.

Русият спря пред едно БМВ, паркирано само на пет-шест метра от скривалището на Ръсти, и взе да рови в джоба си. Извади връзка ключове, отключи колата и пред смаяния поглед на Ръсти седна зад волана, запали мотора и най-спокойно потегли.

Ръсти остана да клечи още няколко минути. Едва дишаше, а сърцето му хлопаше, сякаш ще се пръсне. Чувстваше се като последен глупак. Накрая бавно се надигна, отиде до шевролета, отвори задната врата и остави куфарчето вътре.

Преди да се изправи, нечия ръка го сграбчи отзад за рамото.

Ръсти изкряска и отскочи встрани. Нападателят беше Шери Елис.

— Ш… Шери? Боже мой, Шери!

— Защо се чумериш, Ръсти? Не ми харесваш прическата ли?

— Какво правиш тук, по дяволите?

— Гледай го ти! Що за възпитание! Така ли се говори с дама? Ще ти кажа какво правя, ако ме поканиш на разходка с колата. Този гараж не е нито най-приятното, нито най-сигурното място на света.

Качиха се в шевролета и подкараха към Силвър Спрингс.

— Трябваше на всяка цена да те открия преди тях — обясни Шери. — Телефонът в колата ти оповести на цял свят къде се намираш.

— Телефонът ли? Как така?

— Позвъних след едно от съобщенията ти по компютъра. Тебе те нямаше, но ми отговори телефонът и веднага се сетих, че и те могат да те издирят по същия начин.

— Какво искаш да кажеш, телефонът ти отговорил?

— Хайде, не се прави на две и половина. Нали си спец по електрониката, знаеш ги тези работи. Щом клетъчната система подсвирне на телефона, той веднага дава сигнал. Все едно съобщава: „Аз съм тук, ама оня дръвник, собственикът ми, го няма“.

— Боже, какъв глупак съм! — възкликна Ръсти. — Забравих, че могат да проследят сигнала, ако телефонът е включен. — Пресегна се и го изключи.

— Успях да се добера до техниците преди ония приятелчета. Свършиха ми добра работа. Знаеш ли как светкавично действат? Имат толкова много клетъчни постове в града, че за нула време засякоха идиотската ти машинка в рамките на две-три пресечки. От там нататък беше лесно. Знаех номера на колата ти, а и предположих, че ще гледаш да я завреш на по-скришно местенце. Поразтърсих се малко и ето ме тук. Сега вече сме двама бегълци.