Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Как, по дяволите, да вярваме на приказките ви, след като цял свят знае, че умираме? — изрепчи се шишкав гражданин на средна възраст.

— Е, и умираме ли? — сряза го Холанд. — Някой да се е разболял?

— Въпрос на време очевидно — не отстъпи онзи.

Холанд включи уредбата и взе микрофона, за да опровергае слуха, но не успя да разсее недоверието на пътниците и чувството им, че са били измамени.

Вашингтон — 16:10 ч (2110 Z)

Ръсти Сандърс затвори телефона и се върна на паркинга на ресторанта, където Шери го чакаше в колата. След двайсетминутни усилия бе успял да се свърже с ръководителя на екипа, извършващ аутопсията.

— Говорих с шефа им — каза той на Шери. — Разпространеното съобщение не е вярно. Някой в Кефлавик си е позволил да разсъждава на глас пред журналистите. Екипът не е правил никакви официални изявления, още повече, че имат строга забрана да огласяват публично данни, свързани с аутопсията. В момента извършват окончателна проверка на резултатите.

— И какво?

— Събрали са достатъчно доказателства за кардиотромбоза. Показания за активна вирусна инфекция няма.

— Наистина ли? — възкликна радостно Шери.

— Да, но не забравяй, че Рот беше прав. От подобно заключение следва единствено, че Хелмс не е умрял от вируса. Няма как да докажем, че не е бил вирусоносител.

— Но нали не е показал такива симптоми?

— Всичко е много заплетено — въздъхна Ръсти. — Дори да е бил заразен и вирусът да е проникнал в кръвта му, ако не се е размножил бързо и разпространил в белите дробове, Хелмс не е бил сериозно опасен за останалите. В никакъв случай не би могъл да зарази целия самолет. Тази сутрин говорих със стюардесата, която му е помогнала да се качи в самолета, и тя си спомни, че имал остра кашлица. Но при аутопсията не е открита течност в белите дробове или въобще нещо, което да обясни кашлицата. С други думи, причината за смъртта може да е инфарктът, а да е кашлял, защото примерно на път за летището е седял по-дълго време до някой пушач. Аутопсията не показва нормалните за вирусно заболяване възпаления, тоест все още няма сигурни доказателства за инфекция.

— Мисля, че разбрах. Макар резултатите от аутопсията да не го доказват, те все пак са в подкрепа на тезата, че Хелмс може и да не е бил заразен с нищо.

Ръсти кимна, погледна часовника си и запали колата.

— Трябва веднага да открием Рот! След по-малко от час самолетът ще попадне във въздушната засада!

На борда на „Гълфстрийм“

Събота, 23 декември, 22:10 ч (2110 Z)

Юри Стеблинко провери отново координатите на инерционната навигационна система, сравни ги с показанията на сателитната и доволно потри ръце — беше стигнал указаното място. Бордовият компютър чинно започна да изпълнява инструкциите и да подава мълчаливи дигитални заповеди на послушния автопилот. Гълфстриймът намали скоростта си и бавно взе да кръжи на височина тринайсет хиляди метра.

Времето също работеше в полза на Юри. На голяма височина внезапната кондензация на свръхохладени изпарения често образува огромни маси водни капки или кристали, които понякога се задържат дълго в стратосферата, но тази вечер те бяха едва забележими. Като летящ паяк самолетът предеше в нощния мрак невидима мрежа от прозрачни ледени кристалчета в очакване да впримчи нищо неподозиращата си жертва.

Погледна часовника си. По сателитната радиовръзка следеше данните на въздушния контрол за местонахождението на „Куантъм“-66 и според последното съобщение боингът щеше да прелети под гълфстрийма точно в 2223 Z. В момента беше 2144 Z.

Кръглата месечина обливаше с мека светлина приборите в пилотската кабина. Километри по-долу гъсти облаци се стелеха над океана, но въздухът над тях бе съвсем прозрачен. Със загасените си светлини самолетът приличаше на призрак, плуващ в безкрайното звездно пространство. Изключено бе да го забележат от „Куантъм“-66, когато минат под него. Юри пък ще ги види съвсем ясно на лунната светлина, отразена от крилете и корпуса на боинга. Нямаше да има никакво оправдание, ако не улучи целта.

Намали звука на сателитния приемник. Вече знаеше всичко за „Куантъм“-66, което го интересуваше. Останалата част от полетния им план до Мавритания беше без значение — те никога нямаше да стигнат дотам.

Изведнъж почувства остър глад. Автопилотът си знаеше работата и направляваше гълфстрийма по предварително програмирания маршрут, тъй че той спокойно стана и отиде до кухничката с надеждата, че Николай Сахаров се е погрижил да я зареди добре.