Джон Нанс - Часовникът на Пандора

Не само се беше погрижил, ами направо се бе престарал! Юри откри в шкафовете всякакви деликатеси, луксозни напитки, маркови вина, първокласни кубински пури и специална смес от любимото на принца кафе „Арабика“. Свари си от превъзходното кафе, прибави сметана, взе кутия сладки и се върна в кабината. Отпи с наслада от кафето и начена сладките.

Нямаше какво да прави през следващите четирийсет минути, затова си позволи да се отпусне в стола и да си помечтае за Аня — истинската причина да открадне самолета. Представи си как двамата се любят на пясъка под разлистена палма и слушат кроткия плисък на морските вълни. Да, те ще отидат да живеят на някой отдавна забравен остров в Тихия океан, пък ако ще и в туземска колиба! Аня обожаваше слънцето, а с лек златист загар съвършеното й тяло ставаше още по-прелъстително.

Той прехапа устни. Не му се искаше да мисли за чудовищната мисия, която следваше да изпълни. Мъчеше се да озапти бурното си въображение, но в съзнанието му непрестанно изплуваше ужасяващата картина на обгърнатия в пламъци „Боинг 747“, а писъците на невинните пътници отекваха в ушите му.

Преди време не би изпитвал подобни угризения. Спокойно и хладнокръвно щеше да се интересува само от техническата страна на настоящата акция. Важното бе да служиш добре, да бъдеш верен и предан, а всички средства, колкото и жестоки и нечовешки да са, бяха оправдани в името на една абстрактна висша цел.

Но след разпадането на Съветския съюз вече никой не служеше на абстрактни цели. Юри прие сегашното поръчение от чист егоизъм — заради себе си и Аня, а не в името на родината, партията или друга отвлечена кауза.

— Аня струва много повече от всякакви каузи! — изрече той на глас за по-убедително.

И все пак, вече не желаеше да изпълнява подобни поръчки. Тази ще е последната му мисия.

Отново си представи лумналия в пламъци боинг, спускащ се бавно и мъчително към океана с над двеста и петдесет души на борда. Такъв бе краят и на корейския самолет, но сега самият той ще извърши варварското убийство и всичко ще легне на неговата съвест. Дори пътниците вече да са обречени, не беше редно да прекарат последните си мигове в неимоверни страдания.

Не забравяй, че всъщност им вършиш услуга! — каза си за стотен път той и се опита да замени зловещата картина с по-привлекателна: Аня, застанала пред бъдещата им къща на брега на океана. Трябваше да мисли единствено за Аня — не само за прелестните й форми, а за нейната голяма и всеотдайна любов. Тя бе неотлъчно до него и дори в най-трудните времена не го изостави нито за миг.

Аня заслужаваше да направи всичко за нея.

На борда на Полет 66

В салона на първа класа момиченцето, пътуващо без придружител, изведнъж се събуди с температура 40 градуса. Виеше му се свят, тресеше го и му се гадеше. Барб Ролинс, швейцарският лекар и още двама пътници веднага се втурнаха към него и го увиха в одеяла.

Холанд също слезе за малко, погали детето по зачервените бузки и се опита да го успокои. После се върна в кабината, та и Роб да си поотдъхне, преди да пресекат африканското крайбрежие.

Никой не коментираше внезапното заболяване на момиченцето. Беше им пределно ясно какво означава то.

Белият дом — Вашингтон

Личният лекар на президента беше стар приятел на Ръсти Сандърс от медицинския колеж. Сандърс знаеше, че д-р Ъруин Сюърд ще си бъде у дома в събота и няма да му откаже да го вкара в Белия дом, особено след намека, че се отнася за спешни дела на ЦРУ. Уговориха си среща на източния вход на прочутата сграда.

Шери остави Ръсти стотина метра преди Белия дом, близо до една телефонна кабина. Планът бе да го чака при кабината, докато той й позвъни или направо дойде там. Беше я убедил да не участва пряко в акцията, тъй като работи при Рот.

Ръсти се здрависа с Ъруин Сюърд и му благодари за оказаното доверие. Сюърд бе поръчителствал за него пред службите за сигурност на чисто приятелска основа. Та нали всеки вече знаеше, че от средите на ЦРУ излизат немалко изменници?

— Наистина съм ти много задължен, Ъруин — каза Ръсти, докато двамата крачеха след висшия офицер от охраната до централната сграда на Индипендънс авеню 800. — После ще ти обясня подробно всичко.

— Само гледай да не ме забъркаш в някоя каша — отвърна Сюърд. — Вкарвам те където трябва и веднага изчезвам оттук.

— Време за голф ли? — ухили се Ръсти.

— Не, нещо много по-приятно, разходка с яхта в компанията на прелестна дама с изящни форми и дантелени бикини, които веднага ще смъкна от тялото й.