Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Да, сър — увери го Ръсти.

Рот го изпрати до вратата и помоли един служител на Белия дом да го придружи до изхода.

Шери го чакаше в шевролета, паркиран в непосредствена близост до телефонната кабина. Свали вестника, с който криеше лицето си, и го погледна с очакване. Без да каже дума, той се мушна зад волана, подкара колата, премина няколко пресечки и заби спирачки на бордюра.

— Ръсти, какво има? — попита смаяна Шери.

— Боже мой, Шери! О, господи!

— Ръсти, какво е станало?

Той гледаше втренчено напред.

— Ало, доктор Сандърс? Чувате ли ме?

Ръсти си пое дълбоко въздух и посочи назад към Белия дом. На лицето му бе изписан ужас.

— Шери, в края на разговора ни Рот спомена кода на транспондера на „Куантъм“-66.

— Е, и какво от това?

— Каза нещо от рода на „Значи тази дискета съдържа координатите, времето на прелитане и кода на транспондера, така ли?“.

— Добре де, и?

— Та той още не беше видял съдържанието на дискетата! Аз не му дадох разпечатката и съм абсолютно убеден, че не споменах за кода на транспондера.

— Не разбирам.

— Шери, единствените хора, освен мен, които знаят, че в дискетата е записан въпросният код, са авторите на посланието до „Ал Акба“! Излиза, че и Рот има пръст в цялата работа!

— Какво? — почти извика тя. Явно не можеше да повярва на обвинението. — Мисля, че вече обсъдихме този въпрос. Нали сам прегледа файловете в компютъра на Рот и не откри нищо!

— Да, но чак после намерих арабското съобщение, което е писано на някой от компютрите в заседателната зала. Всъщност това само доказва тезата ми. Ако съобщението не е било в компютъра на Рот, а той знае нещо от съдържанието му, без аз да съм му го казал, значи наистина е замесен по някакъв начин.

Стъписана, Шери извъртя глава и дълго гледа встрани, преди да промълви.

— Господи! Никога не бих предположила…

— Шери, той обеща, че ще се обади веднага на командира и ще му нареди да отклони полета.

— Ръсти, ако Рот действително стои зад тази работа, никога няма да се откаже. Няма да се свърже с екипажа и да ги предупреди да бягат. Познавам го добре, вкопчи ли се в някоя идея, докрай не отстъпва. Щом веднъж е задействал операцията, за нищо на света не би я прекратил.

Ръсти кимна.

— Аз му повторих, че заключенията от аутопсията означават по-малка вероятност за поголовно заразяване на пътниците, но той въобще не реагира.

— Трябва веднага да намерим телефон! — отсече Шери. Беше се посъвзела от шока.

— Права си! — Ръсти запали мотора и подкара шевролета на изток.

В бързината не забеляза черната кола, която се вля в колоната автомобили отзад.

— Ръсти, защо не пробваме да се обадим направо в самолета? Ти нали вече говори с тях? В тебе ли са номерата?

— Мисля, че да.

— А къде ще отидем? Не можем да се напъхаме в първата телефонна кабина. Сигурно вече са по петите ни.

Ръсти погледна часовника си — разполагаха с трийсетина минути. Спря пред входа на хотел „Хайят“ и хвърли ключовете на портиера.

— Ще нощуваме тук — излъга той.

После двамата с Шери се вмъкнаха във фоайето и се затичаха към асансьора.

В това време черната кола паркира на отсрещния тротоар, двама мъже изскочиха от нея и се втурнаха през потока автомобили към входа на хотела.

Става интересно! — помисли си портиерът. Тук май си играят на гоненица!

Ръсти смяташе да използва някой от телефоните във фоайето, но после реши, че мястото е твърде оживено.

— Ела, ще ти покажа един стар трик. — Шери го придърпа обратно в асансьора и натисна поред бутоните за по-горните етажи. На всяко спиране изтичваше на площадката, оглеждаше коридорите и се връщаше в асансьора, докато най-сетне откри каквото търсеше.

— Хайде, давай. Върви след мене.

Тя се отправи към една количка със спално бельо, оставена на пътеката между две отсрещни отворени врати. Надникна първо в едната, после в другата стая и му даде знак да влезе в тази отляво, а тя застана на вратата на другата и любезно попита чистачката:

— Свършихте ли с нашата стая — 1443?

— Да, мадам.

— Благодаря. — Шери прекоси коридора, влезе при Ръсти и затвори плътно вратата. Вътре имаше куфари, чанти и разни лични вещи.

— Ами ако хората се върнат? — разтревожи се той.

— Аз ще се оправям с тях — заяви самоуверено Шери и му посочи телефонния апарат.

Ръсти позвъни в управлението на „Куантъм“ в Далас и поиска да го свържат с вицепрезидента. Шери застана близо до него и той извъртя слушалката така, че и двамата да чуват.