Джон Нанс - Часовникът на Пандора

— Шери, а кой всъщност е по петите ни? И какво иска от нас?

Усмивката й изчезна и лицето й доби сериозно изражение.

— Ръсти, според мен е в ход някаква незаконна операция, засягаща Полет 66. Тя обаче не минава по обичайните канали и затова няма никакви доказателства, за които да се хванем. Към когото и да се обърнем, той ще реши, че всичко е плод на болното ни въображение. Тези хора не оставят следи.

— Но сред тях явно има и мърлячи, щом са оставили онова нескопосано съобщение от „Кайро“.

— И през ум не им е минавало, че ти ще се разровиш толкова надълбоко и ще разкриеш измамата. Как да предположат, че си особняк и нито мислиш, нито действаш по правилата?

— Допуснали са още една грешка. Вече знам какво кроят, но още не мога да го осмисля. — Разказа й за арабското писание от дискетата.

— Значи все пак си измъкнал нещо оттам! Удивително постижение, наистина, но за него могат да ти лепнат десет годинки. Сега разбирам…

— Какво разбираш?

— Разбирам защо бях подложена на любезен, но обстоен разпит — дали аз или друг от екипа е изнесъл от заседателната зала някаква дискета. Така се ядосах, че ми идваше да им се изплюя във физиономиите.

— Според тебе кой стои зад цялата тая история?

— Нямам представа. Марк е замесен някак, но той е само пионка. Опитах се да се обадя на Рот, но той е още в Белия дом и не успях да се свържа с него. А честите ми притичвания до клозета със скрит под полата компютър взеха да стават доста подозрителни, затова реших, че вместо да ти пращам любовни писъмца оттам, по-добре да те открия и заедно да съставим план за действие.

Стигнаха до околовръстния път.

— Накъде да карам? — попита Ръсти.

— И аз не знам — поколеба се Шери. — Във всеки случай по-далеч от Лангли. Давай на изток.

Ръсти увеличи скоростта.

— Какво ще правим сега, Шери? Предполагам, че с моята кариера вече е свършено, но не искам и ти да пострадаш.

— Не се безпокой — усмихна се тя и го потупа по коляното. — Умея да се пазя. А цялата работа е толкова нечиста, че сигурно ще ни окичат с медали, ако успеем да разобличим конспираторите.

— А как смяташ да ги разобличим?

— Моля? Искаш да кажеш, че още нямаш план? Аз за какво съм дошла тогава?

— Нямам план — поклати глава той. — Ако питаш мен, Рот е ключът към всичко. Трябва на всяка цена да се доберем до него. Само той може да спре това.

— Да спре какво? Та ние дори не знаем какво са замислили тия негодници!

— Според мен се опитват да помогнат на „Ал Акба“ да свали боинга.

— А защо? Защо някой от ЦРУ ще тръгне да прави подобно нещо?

— За да накара „Ал Акба“ да се самоунищожи в името на глупавата си кауза. Цял свят ще я осъди за убийството на двеста и петдесет невинни хора. Това пък ще принуди мекушавците от ООН да изолират икономически Иран и Либия.

— Либия е дребна риба. Никой не я брои за нищо.

— Да, но Иран съвсем не е дребна риба.

— Съгласна съм. Само че не вярвам „Ал Акба“ да е чак дотам будала, та да не предвиди последствията от евентуално покушение върху боинга.

— И на мен ми се струва странно — въздъхна Ръсти. — Но като си помислиш колко фанатично и налудничаво е отношението на шиитите към западния свят, особено в последно време… Сигурно биха приели присъдата на Запада като висша воля на Аллаха, като един вид достойно мъченичество. Ако не всички, то поне най-бесните ислямисти в Иран ще отстояват подобна позиция, а знае се, че те дърпат конците на „Ал Акба“.

— Значи излиза, че сме готови да изтребим наши сънародници, за да ускорим унищожението на „Ал Акба“, така ли?

— Не забравяй, че същите сънародници вече са отписани, само дето още не сме ги обявили за умрели. Шери, някой в ЦРУ си е направил добра сметка, че тази трагедия дава възможност с един куршум да се улучат два заека — хем да сложи край на агонията на пътниците в самолета, хем да започне решаващата битка за изкореняването на най-зловещата терористична организация в света. Вероятно оправданието е, че ако акцията приключи с разгрома на „Ал Акба“, то поне обречените пътници няма да са умрели напразно.

— Но това е отвратително! — възмути се Шери. — И все пак… може би си прав.

— Има обаче един много съществен проблем.

— И какъв е той?

— Дори професор Хелмс да е бил болен, все още няма доказателства, че „Куантъм“-66 пренася вирус. Може да се окаже, че нашите конспиратори се готвят да взривят цял самолет с напълно здрави хора. Докато не научим резултатите от аутопсията…