Патрик Лий - Бегачът

— Трябва да се случи — каза Одри. — Знаеш го. Няма защо да продължаваш да слушаш всичко това.

Няколко секунди Рейчъл не отговори. След това си пое дълбоко дъх и кимна.

Одри сякаш изпита облекчение.

— Как искаш да го направиш?

Рейчъл посочи пушката.

— Сложи я в ръцете ѝ.

Одри се усмихна. Обърна се, прекоси алеята и подаде пушката на Холи.

Холи не направи дори опит да я вземе. Продължаваше да гледа втренчено Рейчъл, очите ѝ търсеха. Очите ѝ молеха.

След това просто станаха безизразни.

Обърна се и взе пушката от Одри.

Драйдън се съмняваше, че Холи някога е докосвала оръжие, но тя пое пушката със заучена лекота. Обърна я към светлината, която идваше от къщата, свали предпазителя и дръпна леко полуложата, за да провери дали има патрон в патронника, и авторитетно я пусна да се затвори.

След това опря пушката в рамото си, завъртя се и отнесе горната част от главата на Одри.

Презареди отново, преди тялото да падне на земята. Обърна се към стълбите и насочи оръжието право в Рейчъл.

— Не! — извика Драйдън.

Рейчъл заговори почти шепнешком:

— Това трябва да свърши.

Беше затворила очи. Отпусна се и седна на най-горното стъпало. Обхвана коленете си с ръце и наведе глава.

Холи напредваше с пушката, насочена срещу момичето.

Драйдън се хвърли напред и с две дълги крачки се озова пред Рейчъл. Отпусна се пред нея, прикривайки я с тялото си.

В отговор Холи смени позицията си. Заизкачва се по широките стълби от другата страна, като внимаваше да държи пушката извън обсега на Драйдън. Докато се качваше, през цялото време цевта ѝ сочеше в главата на Рейчъл.

Беше невъзможно да прикрие Рейчъл от всички страни. Затова просто я придърпа към себе си, притисна главата ѝ към своите гърди, така че всеки изстрел, който улучи нея, щеше да улучи и него.

— Трябва да свърши — прошепна отново Рейчъл. Гласът ѝ беше висок и треперлив и Драйдън почувства как цялата потреперва от беззвучни ридания. — Искам да свърши. Всичко това ужасно ми писна.

Пушката потрепери в ръцете на Холи, но остана насочена към тях.

— Рейчъл, пусни Холи да си върви — каза меко Драйдън. — Сега, когато Одри и Сандра вече ги няма, всичко ще бъде наред.

Холи вече стоеше на дъсчения под на верандата, пушката насочена към лицето на Рейчъл на около метър под нея.

— Пусни я — прошепна той на Рейчъл. Целуна темето ѝ. — Всичко свърши. Пусни я.

Почувства как сълзите ѝ се просмукват през плата на ризата му. Тя трепереше още по-силно, губеше контрол.

— Всичко свърши — повтори той.

Холи стисна пушката по-здраво, после се поколеба.

Рейчъл дръпна ръцете си от коленете, обърна се и прегърна Драйдън. Стискаше го с всички сили.

Секунда по-късно Холи издиша дълбоко и свали пушката. Тялото ѝ се свлече, сякаш някой беше срязал въжетата, които го държаха изправено. Тя се добра до перилата и хвърли пушката в тревата, после се обърна и се вторачи в Рейчъл. За миг се поколеба, не беше сигурна какво да направи или какво да изпитва, след това отиде до края на верандата и седна на най-горното стъпало срещу тях двамата. Рейчъл я усети, обърна се и я прегърна. Холи придърпа момичето по-близо и го прие в обятията си, докато то плачеше.

През следващата минута никой от тях не продума и не помръдна. Драйдън чу как дишането на Рейчъл става ритмично, сякаш е заспала. Предположи, че е нещо повече от това. Сети се за записа от камерите за видеонаблюдение пред Сграда № 16: бяха изнесли Рейчъл до колата, след като кошмарът в живота ѝ беше започнал. Блокирал мозък, беше казал Гол. Може би този момент бе настъпил в другия край на тунела, в който беше влязла през онази нощ. Може би щеше да спи ден и половина. Имаше пълното право да го направи.

Някъде в къщата се чу звън. Телефонът на Драйдън в трапезарията, където Рейчъл го беше оставила.

Звънна втори път, а звукът се разнесе през комарника в нощта.

— Държа я — прошепна Холи.

Драйдън кимна, откъсна се от тях двете и се изправи. Прекоси верандата и влезе в къщата, успявайки да вдигне едва след петото позвъняване.

— Драйдън.

— Сам. — Беше гласът на Харис.

— Коул? Къде си?

— Моля, просто ме изслушай — каза Харис. — Обади ми се Денис Марш и трябва да ти кажа нещо. Каквото и да се случи, не трябва да мърдаш от фермата. Не я напускай. Разбра ли?

Драйдън се беше върнал през къщата до входната врата. Отвори и стъпи върху дъските на верандата. Холи вдигна поглед към него. Рейчъл още беше в безсъзнание в ръцете ѝ.