Патрик Лий - Бегачът

— Обади ѝ се — каза тя.

— Знаеш, че няма да го направя.

— Може и да си промениш мнението. Има и други неща, които мога да те накарам да ми сториш. Заради някои от тях би предпочел по-скоро да умреш.

Драйдън разбра. При мисълта за това нещо сякаш преряза вътрешностите му. Сякаш някой изстискваше мръсни черги.

— По-добре ѝ се обади — повтори Рейчъл.

— Моля те, не прави това…

— Зависи от теб…

— По дяволите, няма да я предам!

Рейчъл си пое дълбоко дъх, стегна се.

— Недей — каза Драйдън.

— Съжалявам.

Драйдън фиксира в съзнанието си образа на Рейчъл такава, каквато я видя за пръв път, когато го молеше да ѝ се довери, да я защити. Може би ако успее да задържи този образ, може би…

— Фарове!

Гласът на Одри през комарника.

Драйдън почувства как промяната на намерението го докосна като крила на прелитаща птица. Рейчъл го беше оставила. Тя стана от стола.

— "Шевролет Малибу" — допълни Одри. — Идва по автомобилната алея.

Рейчъл тръгна към вратата, която водеше във всекидневната.

— Това не си ти — подхвърли Драйдън.

Тя спря и погледна надолу към него.

— Двете просто са те обучили така — продължи той.

— Нямаше да си такава, ако те беше възпитала твоята майка.

Ако я беше уязвил, тя не го показа. Издържа погледа му и отговори с равен глас:

— Обаче не го направи.

Светлините от фаровете се плъзнаха по стените на къщата, докато колата спираше отпред. Рейчъл се обърна към вратата и секунда по-късно вече я нямаше.

Драйдън стана и я последва. Влезе в хола точно навреме, за да види как момичето стига при комарника. Одри го подпираше с рамо. В ръцете си стискаше пушка помпа 12-и калибър. Когато погледна покрай Рейчъл, видя Драйдън да пресича хола.

— Нали свършихме с него? — попита Одри и започна да се обръща с насочено към него оръжие.

— Остави го на мира — нареди Рейчъл.

Одри се извърна, за да я погледне.

— Защо?

— Защото ти казвам.

Рейчъл говореше, сякаш беше свикнала да дава заповеди, а Одри реагира така, сякаш беше свикнала да ги изпълнява. Когато Рейчъл мина през вратата, Одри се обърна отново да погледне Драйдън, но пушката вече не сочеше към него.

— Стой на разстояние — каза тя, след това последва момичето.

Драйдън стигна до вратата, когато тя се затвори с трясък. Дръпна я и излезе на верандата в хладния вечерен въздух. На километър и половина в южна посока няколко градски преки бяха залети с море от полицаи и червени пожарникарски коли. От мястото на катастрофата още се виеха струйки дим. Полето около къщата напълно се беше очистило от газа. Нямаше и следа от двете примамки на мястото, където бяха лежали. Без съмнение бяха имали достатъчно време да се събудят и да си тръгнат, сигурно объркани до крайност.

Рейчъл стоеше в горния край на стълбите към верандата. Одри беше слязла и чакаше на метър и половина от тях, насочила пушка към колата.

Фаровете угаснаха.

Двигателят също.

Холи Феръл отвори вратата и слезе. Без да обръща внимание на Одри, тя се вторачи в Рейчъл.

Секундите отлитаха.

Холи стоеше там и мълчеше. Ръцете ѝ висяха отстрани по тялото, стойката ѝ беше въплъщение на беззащитност.

Драйдън не можеше да прочете мислите на Холи, но знаеше какво си мисли. Хрумна му, че гледа най-честното извинение, което човек може да поднесе. Думите могат да бъдат глупави. Мислите и чувствата — не. Холи просто стоеше там, давайки възможност на Рейчъл да попие всичко. Ето какво е в главата ми, приеми го за пълната истина .

Долу, в подножието на стълбите, Одри стрелкаше поглед от Холи към Рейчъл и обратно. Изглеждаше раздразнена и Драйдън реши, че знае защо. Одри чуваше всичко в съзнанието на Холи, но можеше само да предполага какво мисли Рейчъл в отговор.

Обърната към Рейчъл, тя я подкани:

— Какво чакаш?

Рейчъл не ѝ отговори.

Драйдън направи няколко крачки до перилата на верандата близо до старата люлка, заставайки вдясно от Рейчъл. Виждаше нейния профил. Видя в очите ѝ да се отразяват далечните градски светлини.

Те бяха пълни със сълзи.

Одри се приближи още до подножието на стълбите и погледна нагоре към момичето.

— Нали това искаше. Няма значение, че съжалява. Няма значение, даже да е искрена — това не отменя делата ѝ.

Рейчъл не отговори. Дори не погледна към Одри. Беше се вторачила в Холи, а тя отвръщаше на погледа ѝ.

— Ей — подвикна Одри.

Рейчъл трепна. Примигна, за да прогони влагата, и погледна към нея.