Патрик Лий - Бегачът

Докато самолетът с уреда не заеме позицията си.

Няколко нощи подред Хейгър беше лежал с отворени очи в леглото си, чудейки се дали мишените ще бъдат още по местата си, когато контрольорите се опитат да се свържат с тях. Може би всички щяха да се измъкнат след цяла седмица и повече свобода от гласовете в главите си. От време на време се сещаше за сокола на Йейтс 10 10 От стихотворението на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс "ВтО' рото пришествие" (1919). — Б. Ред. и неговите все по-широки кръгове.

Сега, докато наблюдаваше контрольорите, Хейгър изпитваше дълбоко облекчение и малко удоволствие. Всички мишени бяха на местата, където трябваше да бъдат. Всеки дресьор на кучета щеше да изпита гордост.

Драйдън се обърна към фаровете на няколкостотин метра от селската къща. Вече нямаше предимство да кара с изгасени фарове. Преследвачите така или иначе щяха да видят следите от малибуто в тревата, а да се кара без светлини криеше много рискове.

В момента, когато светлината заля полето пред тях, се видя редица дървета на четвърт километър от тях.

Движеха се на север, към задната част на имота, върху който се издигаше селската къща. Вероятно до него беше залепен нечий друг имот - друго парче земя, простиращо се на север, докато не стигне до следващия черен път между участъците.

Когато изминаха половината разстояние до дърветата, стана ясно, че няма да могат да стигнат до следващия черен път, който сигурно лежеше някъде на север. Гъста ивица дървета се простираше без прекъсване пред тях. Съвършена барикада, отбелязваща края на имота. Драйдън няколко пъти зави наляво и надясно, използвайки фаровете като прожектори, но не видя никъде празнина между дърветата.

Първият чифт фарове заобиколи селската къща и потегли право към тях.

Драйдън насочи колата наляво към западния край на имота. Там имаше друга ферма и отвъд нея би трябвало да има и друг път, простиращ се от север на юг. Сигурно щеше да има канавка, но с малко късмет щяха да намерят някъде място, където е съвсем плитка. Място, което тракторите и другите селскостопански машини използват за преминаване. Номерът беше да намерят едно от тези места, преди преследвачите да са ги настигнали.

Драйдън погледна в огледалото. Зад тях вече имаше четири чифта фарове, които, подредени в редица, лъкатушеха през полето.

Насочи вниманието си отново напред…

Нещо не беше наред.

Не можа да разбере какво, но тревата пред тях беше някак различна. Настръхна му косата от това как отрази светлината на фаровете.

— Какво е това? — попита Холи.

След половин секунда Драйдън знаеше отговора, но вече беше късно.

Предницата на колата пропадна и вода заля торпедото чак до предното стъкло. Холи изпищя, защото резкият наклон ги запрати с Рейчъл срещу стъклото. Драйдън се протегна към тях и с ръка успя да убие част от инерцията, докато неговото тяло полетя срещу волана.

След това настъпи пълна тишина. Или почти пълна. Колата се люшкаше на място напред-назад и от едната на другата страна.

Навсякъде около тях стърчаха върховете на бурените, които скриваха напълно плиткото езерце. Височината им беше същата като тази на високата до глезените трева в околното поле. Не се виждаше никаква вода. На светлината на фаровете езерцето се беше оказало невидимо.

Колата се спусна още малко и най-накрая стигна дъното. Водата стигаше до средата на прозорците. Двигателят захъхри и спря — водата бе заляла цилиндрите. Светлината от фаровете проникваше през вдигнатата мътилка.

Обаче и други светлини заиграха по върховете на бурените. Ставаха все по-силни с приближаването на колите.

— Какво ще правим? — попита Холи. Дръпна дръжката, но вратата не поддаде. Притискаха я стотици килограми водно налягане.

Дишането на Рейчъл си оставаше равномерно и бавно. Притискаше се несъзнателно към Холи като всяко спящо дете.

Драйдън се обърна на седалката и взе пушката помпа. В тясното пространство на кабината беше почти невъзможно да маневрира с нея. Преди да успее да я прехвърли през облегалката, чу първата от колите да спира някъде близо зад тях. Двигателят заработи на празни обороти и една врата се отвори и затвори.

Двамата с Холи притихнаха. Спогледаха се заслушани в ставащото.

Пушечен изстрел изтрещя като пръчка динамит точно над тях. Куршумът с писък рикошира от покрива на колата.

— Лягай — нареди Драйдън. — Колкото можеш по-надолу.

Холи се плъзна надолу, спускайки Рейчъл по-ниско от себе си чак до мястото за краката пред седалката. Самата тя легна на седалката и зае ембрионална поза.