Патрик Лий - Бегачът

Вече всички контрольори, асистенти и няколкото техници на площадката гледаха. Всички стояха като замръзнали, неспособни да проумеят видяното току-що.

Хейгър, който още лежеше върху Бел, се огледа и откри, че всички погледи са вперени в него в очакване на обяснение. Никога в живота си не се беше чувствал толкова неспособен да го направи.

Освен ако…

Сега, когато се замисли, откри, че все пак може да направи няколко неща. Да, знаеше отговорите. Всички му хрумваха просто така.

Той остави Бел и се изправи.

— Всички вън! — изкрещя той. — Веднага. Това е заповед.

Трийсет секунди по-късно беше останал сам в сградата. Другите дори бяха отнесли Коб и Бел. Хейгър отиде при металната стълба, която водеше към неговия етаж, и на половината път, откъдето можеше да огледа работната площадка със станциите отгоре, се спря. Плъзна поглед над огромното помещение и установи, че очите му са привлечени от нещо в далечния ъгъл близо до тоалетните и склада.

Това беше горивният резервоар за фурната и генератора. Той беше огромен. Всъщност представляваше ремарке на голям бензиновоз, пренесено дотук на борда на един С-5 и избутано до мястото. Различни маркучи го свързваха с отоплителните и енергийни системи на сградата. Хейгър се спусна по стълбите и спринтира напряко през огромното помещение към цистерната.

Маркучите бяха закрепени към различните отвърстия с големи скоби, стегнати с болтове. Макар Хейгър да нямаше никаква представа как се работи с тях, с един само поглед разбра какво е нужно, за да ги разхлаби. Необходимите инструменти, без съмнение същите, които бяха използвани, за да бъдат стегнати — лежаха на лавиците в шкафа на шест метра от цистерната. Хейгър отиде до лавиците, грабна трите ключа, които намери там, и ги отнесе при най-близкото отвърстие, стърчащо от цистерната. Първият ключ, който опита, се оказа по мярка и той успя да развие болта без усилия.

Няколко десетки движения по-късно скобата се отвори. Горивото изригна от отвърстието като гейзер, изплювайки скобата и маркуча настрани, и започна да се излива на пода на работното помещение.

Вонята на нафта изпълни синусите и дробовете на Хейгър. От нея му се насълзиха очите. От предния край на цистерната се разнесе сигнал за тревога. Приличаше на онези, които земекопните машини издават, когато вървят на заден ход, но малко по-нисък и може би с по-голяма честота. Звучеше доста тревожно.

Но съвсем не беше причина за тревога. Никога досега Хейгър не се беше чувствал толкова уверен в своята цел.

Пусна ключовете на земята и се отдалечи от цистерната, връщайки се обратно там, откъдето беше дошъл. Гейзерът от нафта го заля, когато мина под него. Не обърна внимание. Джапаше из локвите, които изпълваха всяка вдлъбнатина в бетонния под. Първите остъклени работни станции останаха от лявата му страна. Не им обърна внимание. Бързаше към една от тях, където беше уверен, че ще намери нужното.

Станцията на Коб.

Хейгър стигна до нея и мина през отворената врата. Дори на толкова голямо разстояние от цистерната тънък филм гориво вече се носеше из въздуха.

Хейгър се запъти към бюрото в далечния край на станцията. Отвори средното плитко чекмедже и видя на мига онова, което търсеше.

Обикновена пластмасова газова запалка.

Драйдън наблюдаваше Рейчъл. Беше очевидно, че вниманието ѝ е насочено някъде далеч оттук, но не можеше да каже върху кого или какво се беше съсредоточила.

Стрелбата беше спряла преди повече от минута. Оттогава в потъналата във водата кола не се чуваха повече външни шумове. Драйдън и Холи просто изчакваха, държаха Рейчъл над водата и я оставяха да върши онова, което правеше.

Изведнъж момичето примигна. Огледа се, срещна очите на Холи и след това тези на Сам.

— Това е краят на този проблем — обяви Рейчъл.

Преди някой от двамата да успее да попита какво има предвид, тя отново се отнесе нанякъде. След малко Драйдън чу шум от стъпки край езерото. Тихи стенания и окуражаващи думи. Един човек помагаше на друг да стане.

Малко след това се чу как две автомобилни врати се отвориха и затвориха. Двигателите, които досега бяха работили на празен ход, увеличиха оборотите, след като бяха включени на скорост. Няколко секунди по-късно колите вече си бяха заминали и наоколо се чуваше само жуженето на нощните насекоми в полето.

Фордът все още стоеше в гаража на селската къща. Вътре облякоха сухи дрехи. Макар ризите и панталоните на Холи да бяха твърде големи за Рейчъл, с навити ръкави и крачоли щяха да свършат работа. Преди да тръгнат, Драйдън извади телефона от подгизналите си панталони и направи опит да го подсуши колкото може. Машинката все още работеше. Извади списъка със скорошни обаждания и избра номера на Харис, който беше най-отгоре.