Патрик Лий - Бегачът

— Познаваш някои от тези хора, нали? Оглавяващите тези фирми и онези в правителството, които им служат.

Марш кимна.

— Познавам неколцина.

— Познаваш и друг тип хора в правителството — отбеляза Драйдън. — Такива, които не са изцяло корумпирани. Които не са толкова благосклонни към тези интереси. Не може да си единственият честен човек сред тях.

— Така е.

— Тогава ето какво ще се случи.

Трябваха му две минути, за да изложи идеята си. Когато свърши, лицето на Марш беше безизразно. Той остана дълго време потънал в мълчание, обмисляйки чутото.

— Край с кариерата ми, ако ти помогна да направиш това — каза той най-накрая.

— Така е — съгласи се Драйдън.

— Дори да оставим това настрана, работата е трудна.

— Ти си министър на вътрешните работи — отбеляза Драйдън. — Отговаряш пред президента на Съединените щати. Не ми казвай, че с няколко телефонни обаждания не можеш да събереш тези хора в едно помещение.

— По един или друг начин мога да го направя. Онова, което не мога, е да гарантирам твоята сигурност.

— Не се опитвам да осигуря своята безопасност — възрази Драйдън и кимна към Рейчъл и Холи, — а тяхната.

Марш сви рамене.

— На тях това ще помогне. А ти… ти може да бъдеш убит. Или затворен в "Гуантанамо". Вероятно ще ме накарат да подпиша заповедта за прехвърлянето ти в базата. Вече съм изпращал хора там.

— Аз също — отговори Драйдън, — но не мисля, че ще бъда в Гуантанамо, когато това свърши. И не мисля, че ще ме убият.

До него Рейчъл се сдържаше, но сега, когато се готвеше да го каже, стисна силно ръката му.

— А какво очакваш да бъдеш? — полюбопитства Марш.

— Примамка— отговори Драйдън. — Какво друго? Може в началото и да ме приберат за малко. Може да използват по-действени техники за разпит, и за всеки случай ще докарат четец на мисли от "Уестърн Дайнамикс". Така ще измъкнат много информация от мен, но няма да научат къде са отишли Рейчъл и Холи. Просто защото аз няма да зная. Щом тези хора разберат това, вече няма да представлявам интерес за тях. Тогава, ако са глупави, може да ме убият, но те не са. Затова онова, което очаквам да направят, е да ме изпратят да си вървя и да ме наблюдават до края на дните ми с надеждата, че някой ден Рейчъл може да се появи. — Той замълча. Сега, когато трябваше да каже последната част, му се наложи да се насили. — Но за нейно добро тя никога не бива да го прави.

Рейчъл започна да клати глава, но се спря и миг по-късно просто безмълвно се разплака. Драйдън осъзна защо: не би могла дори да протестира, за да се утешава с това. Нито пък с мислите на възрастните около масата, които я заливаха. Категоричното им съгласие с думите на Драйдън. Нямаше какво друго да направи, освен да седи и да приеме удара. Драйдън я придърпа към себе си, а тя се вкопчи в него така, сякаш се бои, че вътрешният двор ще пропадне под краката ѝ.

Повече от минута никой не проговори. После, сякаш се бяха наговорили, Холи, Марш и Харис станаха от масата, за да ги оставят насаме.

Драйдън се съсредоточи, за да попие тези мигове: Рейчъл в неговите обятия, притиснала лице в рамото му. Към тези подробности щеше да се връща до края на живота си. Трябваше да ги изживее колкото може по-интензивно, защото това беше последната му възможност.

— Знаеш, че има и друг начин — прошепна Рейчъл. В гласа ѝ освен напрегнатост и сълзи имаше и още нещо. Оттенък на острота — следа от онази друга Рейчъл.

— Знам — отговори той.

— Вместо да се крия, мога да видя сметката на тия хора. Мога да се скрия близо до Капитолия някъде във Вашингтон и да вляза в главите на всички, които помагат на тези фирми. Няма нужда да убивам. Има много други начини да прекратя техните кариери. Да ги накарам да купуват наркотици и после да бъдат заловени. Да кажат нещо лошо до включен микрофон. Да си разкъсат дрехите на улицата и да крещят срещу колите. Мога да им разбия живота на парченца, без да дори косъм да им падне от главата. Ако техните заместници се окажат същите, мога и с тях да се оправя. Мога да върша това до края на живота си.

— Няма и да е неправилно — кимна Драйдън, — защото напълно го заслужават. Но ти не заслужаваш такъв живот. — Той я отдалечи малко от рамото си и повдигна лицето ѝ към своето. Следи от остротата имаше и в очите ѝ. Призракът на онова, което е била през всички тези изгубени години. — Онова, което ти заслужаваш, е детство — продължи Драйдън. — И имам намерение да ти го осигуря.

Рейчъл кимна и примигна, защото бликнаха нови сълзи. Те сякаш измиха от очите ѝ всичко, чието място не беше там.