Патрик Лий - Бегачът

Планът се осъществи след два дни в офис сградата "Харт" на Сената във Вашингтон. Марш запази малка зала за изслушвания на петия етаж за три следобед. Час преди това съпроводи Драйдън в сградата, превеждайки го през охраната.

— Благодаря ти — каза му Сам. — Наистина заради това ще си изгубиш работата.

— Ако я изгубя, защото най-накрая съм решил да постъпя правилно, това ще ми позволи малко да поспра и да се замисля.

— Въпреки това ти благодаря. Длъжник съм ти и това не са празни приказки. Ако някога има нещо, с което да ти помогна, просто ми звънни.

— Ще го запомня!

В 2:58 часа Драйдън стоеше сам в къс коридор зад подиума на залата за изслушвания. Вслушваше се в приглушеното жужене на хората вътре. Марш беше поканил повече от четиресет човека — хората с най-голямата власт, които бе избрал. Сред тях имаше шестима сенатори, четирима членове на правителството, плюс съветниците и помощниците на всички поканени началства. Беше им казано само, че събирането е за представяне на технология, свързана със събирането на разузнавателна информация. И това дори беше истина донякъде.

2:59 часът.

Моментът беше почти наближил.

Драйдън мина през вратата и щом излезе на подиума, разговорите утихнаха. Прекоси го и застана в центъра с лице към насядалите хора. Зад него и над главата му проекционен екран показваше своята белота — първият празен кадър на една пауърпойнт презентация.

Драйдън остана доста време безмълвен. Изражението му беше безизразно, докато стоеше там и позволяваше на хората да разгледат добре лицето му.

След три секунди настъпи очакваната реакция. Жена, седнала на първия ред, присви очи и тихичко зашепна нещо на мъжа до себе си. Мъжът, вторачил поглед в Драйдън, изведнъж трепна.

След десет секунди всички вече знаеха, защото или се бяха сетили сами, или хората около тях им бяха казали. Започнаха да се озъртат, търсейки с очи изходите или някого с по-голям авторитет.

— Значи ме разпознахте — проговори Драйдън.

Разговорите отново заглъхнаха. Всички очи се вторачиха в него.

— Аз съм онзи тип с мръсната бомба — продължи Драйдън. — Също така съм и мъртъв. Това са две основателни причини да не стоя пред вас.

Дистанционното за проектора лежеше на пода. Драйдън се наведе, вдигна го и натисна бутона за показване на диапозитивите. Неговото собствено лице изпълни екрана над главата му — едно от така наречените съставни изображения, което беше излъчвано по телевизиите, когато започнаха да го преследват.

— Казвам се Сам Драйдън — обяви той. Натисна отново бутона напред и съставното изображение бе заменено от оригиналната снимка. Ярки цветове вместо оттенъци на сивото. Усмивка вместо каменно лице. До него Триш, а Ембаркадеро и заливът на Сан Франциско зад тях вместо празен фон.

— Ето и още няколко за по-пълна представа — каза той.

Натисна пет пъти последователно бутона, минавайки през другите моментални снимки, които бяха уловили онези мигове. На една от тях Триш беше примигнала, на друга — Драйдън.

— Вие и целият свят бяхте излъгани по този въпрос — обясни Драйдън. — В следващите седмици или месеци това може да се случи отново.

Отново натисна бутона. Показа се снимка на Холи и Рейчъл, направена в Галвестън, след като бяха излезли от кафенето.

Следващата снимка показваше лицата им в близък план.

— Разгледайте ги хубаво — подкани ги Драйдън. — Ако по някое време Си Ен Ен вземе да съобщава, че има жена, която се мотае наоколо с биологично оръжие, например дребна шарка, може да видите едно от тези лица или и двете заедно.

В тълпата се прояви втората реакция, която Драйдън беше очаквал. Разделението. В почти всички очи се четеше объркване, но в някои видя загриженост, напрежение, пресметливост. Очите на хора, които въобще не бяха объркани. Докато Драйдън ги наблюдаваше, тези хора започнаха да се споглеждат. Двама или трима от тях извадиха мобилните си телефони.

Значи не му оставаше много време.

— Не смятам, че повечето от вас ще повярват в онова, което ще ви кажа сега — продължи Драйдън. — На ваше място аз също нямаше да повярвам. Обаче, ако след месец или година тази жена и момиче се превърнат в обекти на преследване, вие ще се учудите, нали? Дори може да седнете с някой приятел от "Ню Йорк Таймс", за да го обсъдите от всички страни.

Видя, че номерата, които хората бяха набрали, започнаха да отговарят. Мъжете зашепнаха с длан пред устите си и заговориха настоятелно.