Патрик Лий - Бегачът

Пушката отново изтрещя. Куршумът мина през горния край на задния прозорец, проби облегалката над Холи и се заби в жабката. В този момент Драйдън чу друга кола да спира. Втора врата се отвори и затвори и се чу звук, който беше без съмнение от зареждането на пушка помпа. Секунда по-късно прозорецът откъм мястото на пътника се пръсна и вода нахлу там, където лежеше Рейчъл.

Рейчъл се рееше на някакво топло място вътре в нея. Имаше смътен спомен за нещо, което свързваше с камини. Усещане, което някой излъчваше и което удобно я обгръщаше като топла вана. Сам ли беше? Да, Сам излъчваше това усещане от мига, когато го срещна. Сега някой друг правеше това. Прегръщаше я, защитаваше я.

Холи. Това беше Холи.

Усещането имаше друг аромат, защото идваше от нея. Той върна Рейчъл назад във времето, когато някой друг я беше прегръщал така. Беше прекрасно и безкрайни минути се вкопчваше в това усещане. С удоволствие би оставила света да избледнее до нищо. Това беше всичко, което искаше сега. Това беше…

Леденостудено.

Рейчъл примигна. Очите ѝ започнаха да парят.

Какво ставаше?

Беше под водата, ръце се вкопчваха в нея и я дърпаха, някакви гласове крещяха.

Нещо избумтя като удар по барабан, но тя знаеше, че не е това.

Примигна отново, разтърси глава и светът се върна при нея свеж, корав и ясен.

Беше със Сам и Холи в колата. Колата бе затънала в дълбока вода, която нахлуваше през строшения страничен прозорец. Чу се друг пушечен изстрел. Карабина, помисли си тя. Обърна се по посока на оръжието и почувства как съзнанието ѝ започва автоматично да включва сложните формули за заключване.

Маркъс Тил дръпна затвора на своя "Уинчестър 70". Чу как гилзата беше изхвърлена в тревата вдясно от него, недалеч от мъжа е "Мосберг 500", който току-що беше пристигнал.

Допреди десет минути на Маркъс никога не му беше идвало на ум, че има и други хора, работещи в услуга на Призрака, докато не установи, че не е сам по черните пътища, водещи до това място. Не беше сигурен какво да си мисли за това, макар дълбоко в себе си да изпитваше нещо близо до облекчение. Защото щеше да има и други ръце да му помагат да носи бремето на вината. Предположи, че това може би дори означава, че няма да се тревожи много, като си спомня за тази нощ. Никога нямаше да разбере дали неговите куршуми са убили хората в колата, които и да бяха те. Можеше да са изстрелите от пушката помпа. Каквато и да е истината, все ще има нещо, с което да се утешава.

Обърна се към човека с пушката помпа. Беше я опрял в хълбока си, за да презареди. Беше хвърлил само бегъл поглед към Маркъс, въпреки това…

Имаше нещо дразнещо в този човек.

Нещо в начина, по-който се държеше, или в изражението на лицето му. Приличаше на малък самодоволен курвенски син. Точно като онези, които някога му се нахвърляха в баровете и му вдигаха кръвното. Не можеше да каже защо изведнъж се почувства толкова раздразнен. Просто така се чувстваше и възнамеряваше да направи нещо по въпроса.

Усетил, че го гледат, мъжът попита:

— Какво има?

Маркъс пристъпи, замахна и стовари юмрук в лицето му със силата на боен чук.

Почувства как носната преграда се размаза под ръката му като орех. Мъжът изкрещя, но съвсем късо, защото изгуби съзнание и падна по гръб в тревата. Маркъс все още му беше ядосан, затова грабна пушката му и я запрати в езерцето. Докато го правеше, фаровете на следващите две пристигнали коли осветиха земята около него. Той се обърна към тях. Ярката светлина само разпали неговия гняв.

Вдигна карабината отново и я опря в рамото си. Прицели се високо в предното стъкло на по-близката от двете коли. Нямаше нужда да убива някого. Просто искаше тези типове да се разкарат оттук.

Стреля. Горната част на предното стъкло се пръсна и се откъсна от мястото си. От вътрешността на колата някой изпищя.

— Махай се оттук! — изкрещя Маркъс. Дръпна затвора на карабината отново и през заслепяващата светлина на фаровете видя, че шофьорът трескаво борави със скоростния лост. Секунда по-късно автомобилът се стрелна назад, направи тромав обратен завой и започна да се отдалечава бързо през полето. Втората кола беше спряла на 30 метра от езерцето. Маркъс извъртя пушката към нея и просто зачака. Почти долавяше как там вътре шофьорът се бори със себе си. Или може би с Призрака. Маркъс би му съчувствал затова. Въпреки това имаше намерение да прогони този глупак. Държеше пушката насочена и чакаше някаква реакция.

Рейчъл отделяше твърде малко внимание на заобикалящото я в колата. Знаеше, че сега главата ѝ е над водата. Сам и Холи я бяха извадили. Питаха я дали е добре и тя кимаше, но едва ли съзнаваше, че го прави. Цялото ѝ останало внимание беше извън колата в заключения едър мъж с пушката. През неговите очи видя как последната кола изведнъж потегли назад, гумите за кратко превъртяха в тревата, преди да намерят сцепление. Колата направи завой и се понесе към селската къща. Рейчъл погледа как се отдалечава, след това обърна едрия мъж отново към езерото. Тя хвана пушката наново като копие и я запрати далеч в покритото с бурени езерце. Чу плясъка както със своите собствени уши, така и с неговите.