Патрик Лий - Бегачът

— Сам? — каза Харис. — Разбра ли?

— Не мърдай от фермата? — повтори Драйдън. — Това ли е цялото съобщение?

— Това е.

— Разбирам — каза Драйдън.

Прекъсна връзката, пъхна телефона в джоба си и отиде до перилата на верандата. Погледна към пътя на юг. Обърна глава наляво и надясно, за да проучи хоризонта във всяка посока.

Светлина на фарове се появи в подножието на нисък хълм на километър и половина в западна посока. На изток светлината беше по-дифузна, но определено беше от друга кола или дори няколко, които идваха насам.

— Трябва да се махаме оттук — каза Драйдън. — Веднага.

Още не беше свършил, и отиде до Холи и Рейчъл.

— Какво има? — попита Холи.

Драйдън приклекна и взе Рейчъл в прегръдките си, докато Холи се изправяше. Момичето остана неконтактно.

— Вземи пушката — нареди Драйдън — и се качвай в колата.

Спусна се по стълбите до автомобилната алея и забърза към малибуто. Холи, която го следваше отблизо, вдигна пушката и го настигна.

— Седни от другата страна — каза Драйдън.

Тя заобиколи предницата на колата. Отвори вратата, седна и остави пушката на задната седалка. Драйдън се наведе и ѝ подаде Рейчъл.

— Кажи ми какво става — попита Холи.

— Хари се обади по телефона.

— Е?

— Не каза "златна вейка".

Бяха преполовили дългата чакълеста автомобилна алея, когато двойната светлина от фаровете най-накрая се озова на върха на хълма на запад. Беше достатъчен един поглед, за да се види, че превозното средство се приближава бързо и е може би на четвърт километър от тях. Секунда по-късно други две светлини се показаха веднага след първите.

Драйдън погледна на изток и в същия миг и там се показаха светлини. На километър или по-малко от тях.

И в двете посоки приближаващите се коли бяха по-близо от всеки напречен път.

Драйдън си представи пътя, както го беше видял, когато за пръв път дойдоха тук. Беше подобен на милионите други селски пътища: черен, с дълбоки коловози от двете страни. Ако излезеха на този път, щяха да попаднат в капан, все едно се намират на подвижен мост.

— Дръж я — каза Драйдън.

Натисна рязко спирачката и колата леко поднесе, докато спря в облак прах, който се понесе на сиви облаци в лунната светлина. Драйдън не беше пуснал фаровете.

Включи на задна и натисна газта. Колата се стрелна назад. Когато вдигна трийсет, свали крак от газта, завъртя волана обратно на часовниковата стрелка и освободи лоста на скоростите. Предницата се плъзна настрани и нощното поле се завъртя на 180 градуса около тях. Когато светът се стабилизира, предницата сочеше към селската къща. Драйдън включи отново на скорост и ускори докрай. Стигнал до края на автомобилната алея, се стрелна надясно, мина покрай гаража в източния край на къщата и пое по тревистата земя зад нея.

Замисли се за гледната точка на приближаващите шофьори. От това разстояние още не биха могли да видят малибуто — черна форма на фона на черната земя, обаче щяха да видят неслегналата се прах, когато тръгнат по автомобилната алея, и следите в тревата зад къщата. Щяха да ги последват — не можеше да има съмнение в това.

— Кои са? — попита Холи.

В ръцете ѝ Рейчъл още лежеше със затворени очи.

Драйдън погледна в огледалото за обратно виждане. Зад тях най-близката кола намали в подножието на автомобилната алея.

Имаше само предположение. Надяваше се да бърка.

Хейгър отново беше на любимото си място. Големият прозорец в неговия кабинет, гледащ към работната площадка, пълна с остъклени работни станции.

Цялото място кипеше от оживление тази вечер. Всички дванайсет станции бяха заети. Във всяка от тях под тъмно-кървавата светлина лежеше контрольор със затворени очи, съсредоточен в работата си. Всеки беше свързан с обект — човек мишена, както гласеше по-популярният термин — някъде далеч в земеделския Канзас.

Преди повече от седмица, когато Мартин Гол се беше свързал с тях, за да изложи своето предложение, всеки от контрольорите си беше избрал мишена от трите района, подложени на опита — нещастните малки градчета, където се, издигаха антените. Контрольорите бяха дали на своите мишени специални указания, изпращайки ги на път до селскостопанските райони около Топека, за да се сврат в изпаднали мотели или да опънат палатки в къмпинги и да чакат по-нататъшни нареждания.

Хейгър беше повече от разтревожен за цялата работа. Щом мишените напуснат своите родни градове и излязат извън обсег в своите хотели и къмпинги, нямаше начин да влизат в главите им, докато Гол не даде знак.