Миг по-късно диапозитивът се смени с друго изображение. Същата сцена от различен зрителен ъгъл, надписът сочеше няколко секунди по-късно.
В третия кадър, също секунди по-късно, всичко се беше променило. Жените бяха разтревожени в своите килии. Някои бяха станали. В първите два кадъра Рейчъл беше в скута на майка си, а сега се беше вкопчила здраво в нея.
На четвъртия кадър се виждаше екип от мъже в униформи на охранители, които току-що бяха влезли в блока и крачеха към килията на Ребека и Рейчъл. Всички в килиите бяха на крака и пищяха с разкривени усти. Рейчъл бе заровила лице в рамото на Ребека.
Гол започна да разказва ставащото на следващите един след друг кадри. Гласът му беше безизразен и безстрастен. Драйдън откъсна очи от екрана и само слушаше.
— Екипът на охраната е млад и неопитен. За разлика от истинските пазачи по затворите тези тук никога не се били сблъсквали със съпротива от страна на затворниците. Носят пушки помпи, заредени с несмъртоносни муниции като торбички с бобчета, които на по-големи разстояния наистина не са смъртоносни, но от упор са унищожителни. Влизат в килията, насочили вниманието си към Рейчъл и нейната майка, без да обръщат внимание на затворничките в съседните килии. Единайсет и половина и девет секунди. Пазачът в най-лявата част губи оръжието си от затворничка, която го издърпва през решетките. През следващите четири секунди те губят напълно контрол върху положението. В края на тази времева рамка двама мъже са повалени, а останалите стрелят. Един все още се опитва да вземе Рейчъл. Единайсет и трийсет и една минути и петнайсет секунди: Рейчъл е измъкната насила от ръцете на Ребека, а в същото време оръжието на пазача идва на едно ниво с лицето на жената. Една секунда по-късно Рейчъл гледа право в очите на майка си, когато пушката помпа гръмва в челото на Ребека от дванайсетина сантиметра.
Холи сякаш се бе свила в стола си. Ръцете ѝ бяха впити една в друга, изглеждаше вкочанена, сякаш седеше някъде на много студено.
— На следващия кадър стрелецът е улучен смъртоносно — отбеляза Гол. — Останалите се оттеглят. Рейчъл остава при трупа на майка си, докато затворниците използват изпуснатите пушки помпи, за да прострелят ключалките на килиите си. Онова, което се случва след това, е от особена важност Драйдън отново насочи поглед към екрана. Хората от охраната лежаха на земята. Ребека се беше свлякла напред, очите ѝ милостиво не се виждаха от камерата. По това време Одри и Сандра вече бяха влезли в килията и отместваха Рейчъл от трупа на Ребека.
— Двете остават с Рейчъл в продължение на повече от три минути — каза Гол, — докато останалите оцелели затворнички — общо четири — излизат от килиите и събират оръжията. Тези четири жени си разменят изстрели с екипите от пазачи в коридора. Сега пазачите стрелят с бойни патрони и в продължение на три минути четирите жени са избити една по една. В единайсет и трийсет и четири и двайсет и осем секунди единствените живи затворнички са Одри, Сандра и Рейчъл. Двете жени не посягат към пушките помпи, макар те да имат още муниции. Продължават да седят до Рейчъл, за да я успокояват, и непрекъснато ѝ шепнат нещо в ухото дори когато пазачите влизат отново в блока.
Диапозитивите свършиха. Програмата се върна на изходния кадър с черен текст на бял фон и остана там.
— Онова, което станало по-късно, е докладвано като избухване на тръба за газ в базата — продължи Го. — Може би си гледал по новините. Шейсет и седем загинали, изгорели до такава степен, че била нужна идентификация по зъбите. Обаче всъщност експлозия не е имало. Никой не е изгорял. Онова, което се е случило вместо обявеното, е, че без предупреждение мъжът, който води екипа пазачи в блока, внезапно се обръща и започва да стреля по своите. Когато в объркването си те започват да падат, с последния си патрон се прострелва в главата. Секунди по-късно друг от пазачите, изглежда, преживява същия необясним душевен срив. Както първия, стреля по своите хора и запазва последния куршум за себе си. В този момент вече цари пълен хаос. Никой не мисли за затворниците в блока с килии. Всички искат просто да се махнат оттам. В следващите минути пред сградата започва насилие. Записи от над сто камери показват как се развива. Как въздействието се съсредоточава само върху един човек, а след две до три секунди се прехвърля на друг. Минава като вихър от Сграда № 16 до най-близкия портал за излизане от Форт Детрик на половин километър от нея. Всички войници по неговия път са убити. Всички от охраната на портала са убити. През цялото това време камерите вътре в затворническия блок показват Одри и Сандра, седнали с Рейчъл. Прегърнали са я от двете страни и ѝ говорят в ухото. Упътват я. По-късно специалисти по разчитане на думи по устните ще установят, че много пъти са казвали стреляй.
Читать дальше