Патрик Лий - Бегачът

Драйдън го прочете и вдигна очи от листа.

— Рейчъл ти е пъхнала тази бележка? — попита той. Беше трудно за вярване, като се има предвид нивото на безопасността в подобна институция.

Холи поклати глава.

— Не съвсем. Бях в кабинета си на другото място в НИР "Фредерик", на няколкостотин метра от мястото, където бяха затворени Рейчъл и останалите. Беше късно през нощта. Разглеждах някакви лабораторни резултати и изведнъж ги бутнах настрана, взех химикалка и започнах да пиша това съобщение. Не се чувствах насилена. Просто… исках да го направя. Все едно ми е хрумнала идея за разказ. От онези, които са съставени от нечии дневници или писма. Как му викаха? Епистоларен роман? Точно така се чувствах. Поток на съзнанието, в който Рейчъл и нейната майка са модели, а аз съм се хванала да запиша мислите така, както са ми дошли. Лошият почерк и грешките това са част от разказа.

Драйдън се вгледа отново в думите. Представи си Рейчъл в клетка, на седем години, а всяка частица от нейните надежди е свързана с тези думи върху листа от бележника на Холи.

— Нямах представа какво друго да си мисля за това

— Продължи Холи. — Гледах го пет минути, после го бутнах настрана. Трябваше да си върша работата. — Тя измъкна втори лист от тестето. — Половин час по-късно отново взех химикалката и записах това.

Не си измисляш. Мама казва, че има начин да ти покажа, че всичко е истина. Твоят началник в тази сграда има следния имейл адрес: EGraham@detrick. us-abri.mil и са нужни две пароли, за да се отвори. Първата е leanne424miami, а втората murphyhatesthevet 87. Ако си измисляше всичко това, ти нямаше да знаеш неговите пароли. Ние ги знаем, защото го чуваме да си ги мисли, когато ги набира. Отвори електронната му поща с тези пароли и ще видиш, че са истински. И наистина аз те моля да ни помогнеш. Холи, моля те, помогни ни да се измъкнем от тук.

Драйдън отново вдигна очи към Холи.

— Предполагам, че паролите са били верни?

Тя кимна е нещастно изражение.

— Обмисляла ли си наистина да се обърнеш към пресата? — попита Драйдън.

— Да.

— Но не си го направила.

— Бях изплашена — призна тя. — Трябваха ми години да свикна с това, че ми чуват мислите. Колкото и странно да беше това, във втория случай имаше нещо много по-различно. Да си под чужд контрол. Това направо ме потресе. — Тя си пое дълбоко дъх. — И не исках да го правя. Това е истината. Беше ме страх. Знаех какво може да ми се случи, ако се обърна към обществеността срещу военните заради такова нещо. Сетих се за Брадли Манинг 9 9 Военнослужещ в армията на САЩ, предал секретни файлове на американската дипломация на сайта "Уикилийкс", осъден на 35 г. затвор заради това. — Б. Ред. . И за други, за които вероятно дори не сме чували. Може би щях да успея да затворя цялата лаборатория, но… просто не исках да опитвам. Всичко се сведе до това.

Гласът ѝ прозвуча така, сякаш всеки момент ще заплаче. След малко продължи.

— Какво щеше да направиш, ако беше на мое място? Честно?

Драйдън помисли малко, после ѝ даде единствения отговор, който можеше.

— Не знам.

— Седях там десетина минути и все повече се разпалвах — продължи Холи — и тогава отидох при началника ми в НИР "Фредерик". Човек, на когото имах доверие и… Не знам. Търсех нечий съвет. Не исках да съм сама във всичко това. Това беше единственото, което ми се въртеше из главата.

— Мамка му — се изплъзна на Драйдън.

— Ще ми се да не бях го правила. Всичко бих дала, за да върна времето.

— Твоят началник го е съобщил нагоре по командната верига, нали? — отбеляза Драйдън.

Рязко кимване за потвърждение.

— После какво се случи? — попита той.

Гол отиде до компютъра.

— Ето това — каза той и натисна бутона за показване на диапозитиви.

Холи обърна гръб на машината, взе един стол и седна настрана със стиснати в скута юмруци.

Драйдън впи поглед в екрана.

Появи се зърнисто изображение. Изглеждаше като заснето от охранителна камера в блок с килии на затвор. Гледната точка беше близо до тавана надолу към редица килии. Зад решетките Драйдън виждаше жени в черни гащеризони. В девет от килиите имаше само по един човек. В десетата бяха седемгодишната Рейчъл и нейната майка.

— Това са кадри от вътрешността на мястото, където са държани — каза Гол. — Сграда № 16 в "Детрик".

Драйдън отново огледа редицата килии и забеляза Одри и Сандра. Всяка беше с различен цвят коса от тези, с които ги беше видял в Чикаго.

Накрая очите му се спряха на текста в долния край на екрана: Детрик 16–06.08.2008 23:30:52.