Патрик Лий - Бегачът

Когато се замисли за това, Драйдън усети как някои празнини започват да се попълват. Някои само, не всички.

— Одри и Сандра не искаха да кажат на Рейчъл за плашещото нещо, защото… — каза той.

— Защото плашещото нещо е самата Рейчъл — довърши Гол. — В известен смисъл. Тя е първият жив пример.

— Първият? — попита Драйдън.

Гол кимна.

— "Уестърн Дайнамикс" има свое поколение оператори, чието развитие се основава на Рейчъл. Обекти, третирани още в утробата. Те са дали дозите на първата група преди по-малко от пет години. Сега тези обекти са на четири години и изглежда всички имат способностите на Рейчъл. Ранните опити с тях при използване на антените може да започнат съвсем скоро. Може в началото да не ги карат да правят много, но след няколко години… — На Гол сякаш му пресъхна устата. Той си облиза устните. — Мисля, че след няколко години ще се озовем в един твърде различен свят.

На Драйдън му се стори, че помещението изведнъж е изстинало с пет градуса. Кожата на ръцете му настръхна. Преди да успее да каже нещо, мощен двигател се чу да спира пред сградата. Двама от хората на Гол излязоха от помещението и гласовете им се разнесоха надолу по коридора в разговор с някого. Чуха се стъпки — сякаш от обувки с висок ток. Когато вратата се отвори отново, прага прекрачи Холи Феръл.

Гол я представи на Драйдън. Сам я беше видял отдалеч пред нейната градска къща в Амарило. Отблизо приличаше на човек, който от известно време не си доспива. Под очите имаше тъмни кръгове, а иначе беше бледа. Когато стисна ръката на Драйдън, в хватката ѝ липсваше всякаква сила. Излезе прав за нейната възраст: около четиресет плюс минус някоя и друга година.

— Ти си от учените, работили с Рейчъл?

Тя отговори, без да го гледа в очите.

— В началото не бях част от проекта. Работих в НИР "Фредерик", клон на Националния институт по рака, разположен тук, в "Детрик". Бях там вече от година, когато ми предложиха да се включа… в другото нещо. Казаха ми, че някои грантове за изследванията във "Фредерик", които чаках, щели бързо да бъдат одобрени, ако помогна…

Тя замълча. После поклати глава.

— Това са глупости. Вярно е, но са глупости. Знаех на какво казвам "да". Страхувах се да им откажа, но част от мен наистина искаше да участва. Беше рисковано, беше пленително. Така че го направих.

Не каза нищо повече по въпроса. Очите ѝ продължаваха да са впити в пода.

Обади се Гол:

— Мистър Драйдън, сега ще ти разкажа как Рейчъл и останалите две успяха да излязат свободни от "Детрик". Това е последната част от историята. Обаче трябва да разбереш нещо за Одри и Сандра, както и за майката на Рейчъл. Знаеш, че всички тези обекти са дошли от затвора заради углавни престъпления с дългогодишни присъди. В случая на Ребека Грант престъплението е било свързано с наркотици. Основно притежание, търговия на дребно. Тя не е била много по взимането на решения, но в никакъв случай не е била чудовище. Обаче Одри и Сандра бяха. И двете са били осъдени за убийство. И двете с голяма доза сигурност са социопати. — Той спря, за да събере мислите си, после продължи. — Всъщност от Форт Детрик има два опита за бягство. Единият се провалил, но другият успял. Първият опит бил… по-мила разновидност. Това е, което Рейчъл и нейната майка предпочитали. Не забравяй, че по времето, когато се е случило всичко това, е била на седем.

Драйдън го изчака да продължи.

Гол се обърна към Холи.

— Можеш ли да му покажеш?

Тя кимна, бръкна в джоба си и извади правоъгълна пачка сгънати листове от бележник. Когато ги разгъна, Драйдън видя, че се състои от три листа. Почеркът беше хаотичен и същевременно твърде грижлив, като на дете. Холи отдели един от останалите и го подаде на Драйдън.

— Какво е това? — попита той.

Холи вдигна рамене.

— Ще видиш — отговори Гол вместо нея.

Драйдън обърна листа в ръцете си и зачете.

Холи, аз съм Рейчъл. Страхувам се да те помоля за това, когато си тук, защото знам, че хората тук непрекъснато наблюдават, а мама казва, че вероятно има и машини, които записват звуците тук. Денем и нощем. Това е единственият начин, който зная, за да ти изпратя това съобщение и да те помоля за помощ. Мама мисли да кажеш на репортер от вестник или телевизията какво става тук, всичко което знаеш. Тогава ще стане така, че ще трябва да ни пуснат да си вървим. Мама казва, че е незаконно да ни държат тук завинаги. Холи, моля, говори с репортер и ги накарай да ни пуснат от тук. Знам, че си искрена, когато си мила с мен и че те е грижа за нас. Моля, помогни ни.