Патрик Лий - Бегачът

— Върша каквото трябва — продължи той. — След като ти и Рейчъл избягахте от Ел Седеро, включих и шефа на вътрешните работи, защото ми трябваше неговата помощ. Надявах се, че ще гледа на ставащото от моята гледна точка. И той го направи. Обаче само за известно време.

— Какво искаш да кажеш?

Тук се намеси Харис.

— Министър на вътрешните работи е тип на име Денис Марш. Оказа се, че у него все още е останала малко съвест. Той се съгласил с глупостите около твоето преследване, обаче също така проверил миналото ти. Свърза се с мен и неколцина други от екипа. Свърза се и с Холи Феръл. Човекът направо застана на нокти заради онова, което се случва с теб и Рейчъл. Все едно е имал нужда от здраво разтърсване, за да направи каквото трябва. А може би и от малко помощ. Ние се съгласихме да участваме. Всички, включително Холи и Марш, се свързахме с Гол и му казахме, че играта се променя. Това беше онзи ден вечерта.

Драйдън пресметна. Вечерта, когато той и Рейчъл бяха чакали в празния апартамент до жилището на Холи. Вечерта, когато Рейчъл я беше чула да репетира обаждането си до Мартин Гол.

— Каква е ролята на Холи в това? — попита Драйдън.

— Скоро ще можеш сам да я попиташ — отговори Гол.

Драйдън долови нещо в гласа му. Прозвуча като сприхавост — този малък остатък от детството, за който някои хора се държат до края на живота си.

— Готови сме да изнесем пред обществеността цялата тази бъркотия — каза Харис. Говореше на Драйдън, но суровите нотки в гласа му бяха предназначени за Гол. — Не сме наивни, затова не очакваме да спрем развитието на тази технология, но сме готови да ѝ попречим да смаже един от нашите приятели.

Детинското изражение остана още малко в очите на Гол, докато той не го прогони, когато погледна Драйдън.

— Чу го. Промяната в правилата е, че ти няма да умреш, нито пък Рейчъл, защото иначе вниманието на цял свят ще се насочи към мен, а аз бих искал да избегна това. Да. Мога да мина и без него.

Гол отиде до масата, където инженерите му бяха сглобили конфигурацията. На екрана се виждаше десктопът на "Уиндоус", осеян с иконки. Той натисна една и на екрана се появи плеър за диапозитиви. Първото изображение беше бял фон, на който с черни букви беше изписано "Форт Детрик — 8 юни 2008 г.".

Гол не посегна да превърти следващото изображение.

— Има много неща за Рейчъл, които е по-добре да знаеш — каза Гол, — ако ще правим онова, което твоите приятели са намислили. Ето, започваме.

Остана известно време замислен.

Най-накрая каза.

— Тя наистина е нокаут. Предположението ти какво означава това, беше напълно правилно. Тези изследвания са започнали много преди раждането на Рейчъл. Стартът е през 1990 г. с гибони в лабораторията за биологическа война в Детрик. Провеждали са опити за сензорно лишаване на животните, държейки ги в клетки, които били напълно звуконепроницаеми, светлиннонепроиицаеми и така нататък. Лаборантите забелязали, че някои от тях, около пет процента, по някакъв начин реагирали на вълнението на други гибони в близките лаборатории. Реагирали дори когато били затворени в тези сензорни клетки, които би трябвало да им попречат да усетят това вълнение.

Гол се отдалечи от компютъра.

— Е, ти вече знаеш как са научавали за вълнението. В "Детрик" минали още пет-шест години, преди да разберат, това ще рече не преди геномното секвениране да поевтинее толкова, че да има широко приложение. Открили, че специалните гибони — онези, които можели да реагират от сензорните клетки, по естествен път са лишени от ген, наречен NP20. Този ген потиска много по-стара група гени. Смятаме, че те са позволявали на древните примати да си четат алфа вълните — това ще рече мозъчната активност.

— Същото, което чете електроенцефалографът.

Гол кимна.

— Ако гибонът е роден без NP20 или този ген му е бил нокаутиран по лекарствен път, тогава по-старите гени вече не са потискани. Те стават активни и започват да променят синапсните връзки в мозъка, създавайки структури, които действат като естествени приематели и предаватели. Това позволява на приматите да четат нервната си активност. Същите гени, които позволяват на гибоните да четат мисли, съществуват у всички висши примати. Шимпанзетата, горилите и хората. Ние също имаме NP20 за блокиране, но на мястото, където гибоните имат само NP20, разполагаме с три допълнителни гена, които вършат неговата работа. Подобно на допълнителни мерки за безопасност на бомба. Нашата еволюция е решила да не ни позволява да надничаме в чуждите глави.