Патрик Лий - Бегачът

В този миг някъде от висините нещо се понесе с писък надолу, оставяйки дълга следа от пара. Превърна хеликоптера в огнено кълбо, запращайки го надолу като играчка, ударена от боен чук. По сградата, осветявана от призрачните пламъци на падащия хеликоптер, се посипаха отломки.

— Мамка му, какво се случи? — изкрещя Гол.

Пилотът на Спароу-четири-две крещеше нещо за ракета и на изображението от "Миранда" неговият хеликоптер направи остър завой на запад и започна бързо да се отдалечава от сградата.

Пилотът на Спароу-четири-две престана да отговаря и най-вероятната причина беше, че Спароу-четири-едно се бе превърнал в огнено кълбо метал. Гол видя как се стовари на улицата с изригващи на всички страни огнени езици и горещи вълни.

Одри се надвеси колкото можеше повече от празната прозоречна рамка с втората противотанкова ракета "Джавелин", опряна на рамото ѝ. Първият пусков комплекс лежеше димящ до нея.

Лошо. Другият хеликоптер отдавна беше отлетял. Пилотите знаеха как да оцеляват. Тя остави втория пусков комплекс на пода, хвана се за рамката и се наведе в празното. Парашутът на Драйдън висеше от сградата далече под нея.

Одри отстъпи назад десет крачки, спринтира към празната рамка и скочи.

Драйдън откъсна очи от останките на машината и се съсредоточи върху единственото нещо, което сега имаше значение: да влязат в сградата. Прозорецът до него гледаше към тъмен офис, който ставаше видим само ако заслониш очи с ръка и се опреш в стъклото.

Нямаше пистолет или нещо тежко, с което да разбие стъклото. Търсенето на решение беше прекъснато от шума от дипленето и отварянето на парашут, но не неговия. Обърна се да погледне: слаба фигура — това можеше да бъде само Одри — увиснала от въжетата на втория парашут. Беше се отворил на по-малко от трийсет метра над тях и двайсетина метра встрани от небостъргача. Сега Одри обърна и започна да се приближава — не се бореше с вятъра, а го улавяше.

За секунди стана ясно, че тя управлява парашута майсторски. Драйдън беше направил около двеста скока през живота си и можеше да се приземява точно в наземни цели, а движенията на Одри говореха за равнище на умения, придобито от години целенасочени тренировки.

"Има и друга причина да живеем тук — му беше казала Одри, — обаче ако си късметлия, няма нужда да я научаваш".

Сега разбра. Кое друго жилище предлагаше подобен динамичен и неочакван маршрут за бягство? И трите — или поне Одри и Сандра — бяха направили стотици скокове от самолет при всякакви ветрове, докато контролът над парашута се е превърнал в част от собственото им тяло.

Това щеше да свърши зле.

Той отново погледна Рейчъл и видя, че очите ѝ трепкат и се отварят, спирайки се на него. Разбра, че е чула за опасността в неговото съзнание.

— Не е прекалено късно — прошепна тя. — Още можеш да ме пуснеш.

За миг погледът ѝ се насочи покрай него в зеещата бездна.

Драйдън дръпна главата ѝ до своята — буза до буза, и просто остана на място. Почувства как сълзите ѝ се стичат по слепоочието му, точно на мястото, където винаги беше усещал хлад.

Секунда по-късно чу отново парашута да плющи. Вдигна очи. Одри беше започнала да се гмурка. Тя остана в това положение, докато се озова встрани от перваза, на който стоеше Сам, след това направи завой и се понесе право към него. Беше на около шест метра и бързо се приближаваше.

Драйдън се приготви. И преди беше убивал с голи ръце, но никога, докато лежи на тесен перваз четиресет етажа над земята и държи дете в обятията си.

В последната секунда Одри вдигна крак и се понесе към него като таран срещу крепостни порти. Той вдигна ръка, за да блокира удара, макар да знаеше, че почти няма да има резултат. Видя левия крак на Одри, усети, че го улучва в скулата толкова силно, че светът изведнъж избухна в бяло. В този миг тя се озова отгоре му, коленичи върху Рейчъл и започна да сипе удари по лицето му с някакво тежко желязо в ръка. Навсякъде плисна кръв, в устата, в очите му.

С лявата си ръка Сам успя да блокира един от ударите на Одри, хващайки я за китката. След това стовари другия си юмрук в лицето ѝ. С дълбоко задоволство почувства как носът ѝ се сплесква от удара и започва да изригва кръв. Тя изпищя. Прехвърли желязото в другата си ръка и му нанесе най-силния досега удар точно зад ухото. Мускулите му на секундата се отпуснаха. Сякаш беше заровен в пясък, който му пречи да мърда.

Внезапно спря да усеща тежестта на Рейчъл. Както и тази на Одри.