Патрик Лий - Бегачът

Драйдън се приземи приведен, смени прицела в мрака към мястото, където беше зърнал лицето на Сандра, и пусна колкото можеше по-бързо три куршума един след друг.

Сред ярките проблясвания като от светкавица на фотоапарат видя смъртта. Три снимки в пълен мрак и Сандра получи куршум в шията, скулата, челото.

Срина се като изпусната марионетка.

Драйдън чу зад гърба си писък. Не беше Рейчъл. Одри. Откъм Южната страна на апартамента. Той се хвърли към не съвсем лекия автомат, заопипва за него в мрака и го измъкна от ръцете на Сандра. Вдигна го на позиция за стрелба към южния край на коридора, където имаше достатъчно светлина от града, за да се види, че там няма никого.

На прага се показа Рейчъл. Драйдън пристъпи към нея, но се спря. В краката му беше издрънчало нещо метално. Изведнъж се сети, че вече беше чул този звук, когато Сандра беше рухнала на пода, но не бе обърнал внимание. Той заопипва за монтирано под цевта фенерче и го светна.

Сандра носеше парашут.

Изгаси фенерчето и отново погледна към южния ъгъл. Все още нямаше никого. Одри сигурно не беше толкова глупава, за да се приближи оттам. Нямаше нужда и да чете мислите му, за да знае, че сега автоматът е у него. Леко развеселен, Сам осъзна, че четенето на мисли от Одри му дава леко тактическо предимство. В момента чувстваше само Рейчъл да ръчка из съзнанието му и щеше да усети промяната веднага, щом Одри приближи достатъчно близо до ъгъла.

Обърна се в другата посока — северния край на коридора. И той бе осветен от блясъка на хоризонта през прозорците на библиотеката. Сигурно Одри се готвеше да заобиколи, за да нападне от тази посока, обаче това щеше да ѝ отнеме минута или малко повече. Писъкът ѝ преди няколко секунди я беше позиционирал в южния край.

Прозорците в спалнята на Рейчъл започнаха да бучат, когато първият хеликоптер наближи. Драйдън погледна през вратата и видя водещата машина да прелита над покрива на бялата мраморна постройка на една пряка южно от тях.

— Вземи това - каза и подаде на Рейчъл пистолета. Имаше още два патрона. Той кимна към северния край на коридора. — Ако видиш нещо да се движи, стреляй по него.

Тя кимна и вдигна оръжието. Драйдън приклекна над Сандра, насочил автомата и очите си към южния ъгъл. Взе да сваля опипом парашутната сбруя от трупа ѝ.

Два екрана в компютърната зала показваха кадри от камерите върху каските на снайперистите в Спароу-четири-едно, първата от двете машини, която току-що беше зависнала близо до Южната фасада на небостъргача.

Гол наблюдаваше как гледните точки се плъзгат по фасадата от стомана и стъкло.

Чу се гласът на пилота от говорителите.

— На равнището на целта не се забелязва движение.

Над и под осемдесет и третия етаж всички живеещи там бяха по прозорците, събудени от зависналата машина. Пилотът насочи лъча на прожектора към етажа, който изглеждаше изоставен, плъзгайки го по Южната страна. Като че ли нямаше никого.

— Спароу-четири-едно, направи една бавна обиколка на сградата — нареди Лаури. — Трябва да са някъде вътре. Съседите са се обадили да съобщят за изстрели. Спароу-четири-две, разположи хората си.

— Разбрано, край.

На спрелия кадър от "Миранда" се виждаше как вторият хеликоптер пристига на мястото. Гол видя как заема позиция над югозападния ъгъл на покрива. "Литъл Бърд" нямаше нужда от хеликоптерна площадка, за да кацне. Беше конструиран да разтоварва хора на покриви в страни, където стандартите в строителството не се спазваха много строго.

На картината от сателита не се видя кога точно хеликоптерът е кацнал, но изведнъж екипът от четирима специалисти изскочи от транспортния отсек и се затича по покрива. Стигнаха до входа към стълбището и спряха за малко. Блесна ярка светлина, докато прогаряха бравата, след това влязоха.

Драйдън освободи последната ключалка и измъкна сбруята от Сандра. Изправи се, без да отмества цевта на автомата от близкия ъгъл. Все още нямаше следа от Одри както пред очите, така и в главата му.

Вече чуваше ясно хеликоптерите. Първият обикаляше сградата по посока на часовниковата стрелка, придвижвайки се по западната страна на фасадата. Вторият, който малко преди това се беше спуснал на покрива — турбините му изпращаха вибрации надолу по сърцевината на сградата — сега даде газ и отново се издигна във въздуха. Екипът, който беше стоварил на покрива, щеше да бъде тук, в апартамента, след не повече от четири минути. Щяха да проникнат през тавана, ако се налага.