Патрик Лий - Бегачът

— Ами ако не е вярно? — попита тя. — Нека поговорим с тях. Можем да разберем нещо.

В този момент точно пред вратата се чу гласът на Одри.

— Сам, не е вярно. Помисли. Има ли нещо, което Гол не би направил, за да стигне до нас?

— Знаем, че си объркан — обади се Сандра. — В твоето положение всеки би се объркал. Точно затова Гол го прави. Номерът е да те принуди да почнеш да се съмняваш.

— Помисли малко — заговори Одри отново. — Тук разполагаме с всякакви оръжия. Сигурна съм, че го знаеш. Ако бяхме лоши, нямаше ли да те убием много преди това?

Драйдън обмисли казаното, но техните доводи не бяха напълно необорими. Разбира се, че можеха да го убият, но досега нямаше причина да го правят. Не беше заплаха за тях и като хора, които могат да четат мисли, щяха да бъдат достатъчно рано предупредени, ако някога се превърне в заплаха. Винаги щяха да разполагат с възможност да го убият, преди да предприеме нещо против тях.

Той се готвеше да каже това, което се въртеше в главата му, но се спря. Те вече бяха чули неговите мисли.

— Сам… — започна Сандра. Гласът ѝ беше мек и съчувствен. Не думите, а тонът ерозира ръбовете на неговата предпазливост. Той продължаваше да държи пистолета насочен към вратата. Кой знае какво бяха насочили те от другата страна към нея.

У него започна да се заражда една идея.

Преди да успее да изкристализира в думи, преди двете жени да успеят да я разберат и реагират, Драйдън се хвърли напред, сложи рамо на скрина на Рейчъл и го бутна. Той падна на пода и се плъзна напред. Драйдън се възползва от инерцията и го тласна по мокета, за да се блъсне с приятен бумтеж във вратата.

Сега вече нямаше да могат да минат през нея толкова бързо, за да му се нахвърлят, а през стената очевидно не можеха да стрелят, защото Рейчъл беше тук.

— Ако казвате истината — подхвърли Драйдън, — докажете го. Дайте ни дневника на Рейчъл. Плъзнете го под вратата покрай скрина. Ако съм сбъркал, ще ви се извиня хиляда пъти.

Застанала до него, Рейчъл се напрегна в очакване на отговора.

И той дойде: шумът от зареждане на пушка помпа.

Момичето реагира, сякаш го бяха пронизали. Тръшна се тежко на пода и прегърна крака на Драйдън за опора. Със свободната си ръка той взе нейната и я стисна силно.

Надяваше се онези двете да усещат омразата му към тях през вратата като острието на нож.

— Рейчъл — това е само временно — подвикна Сандра. От гласа ѝ бяха изчезнали всички нотки на задушевност. — Когато си спомниш коя си в действителност, ще се смееш на случилото се.

Рейчъл неочаквано скочи на крака. Изненада Драйдън и успя да грабне пистолета от ръката му, насочи го към вратата на височината на гърдите си и натисна спусъка. Пусна поредица от три куршума през вратата и стената около нея, преди Драйдън да успее да си го върне. Чу как в коридора някой се стовари на задника си, бълвайки ругатни, и пушката издрънча върху широкия перваз. Секунда по-късно усещането за хлад по слепоочията му намаля. Изглежда двете жени се бяха оттеглили надолу по коридора.

— Защо не стреляте? — изкрещя им Рейчъл. — Може и да ме улучите.

Драйдън я прегърна през раменете.

— Всичко е наред — каза той.

Тя се обърна към него и притисна лице в ризата му. Цялото ѝ тяло трепереше.

— Е, те не бяха предвидили това — подхвърли той.

Тя чу веселата нотка в неговия глас и вдигна очи към него, за да успее да му се усмихне, макар и през сълзи.

— Какво ще правим? — попита момичето.

Драйдън огледа стаята. Две солидни стени и две с прозорци. А от другата им страна нямаше нищо освен падане с дължина три футболни игрища. Имаше и баня, но тя не предлагаше по-добри възможности от самата спалня. Налудничави решения се мяркаха в главата му и изчезваха отново: да строши с изстрели прозореца, да направи въже от чаршафите на Рейчъл, с което да се спусне до долния апартамент и да си пробие с изстрели път в него. Нямаше значение. Одри и Сандра щяха да чуят плановете му и да имат достатъчно време да се втурнат към долния апартамент.

— Какво ще кажеш за мен? — попита Рейчъл. — Те не могат да чуят моите планове.

— А ти имаш ли план?

— Да — кимна тя.

Одри почувства как мисловната структура на Драйдън пламва от напрежение след предложението на Рейчъл. Той ѝ имаше доверие, беше го грижа повече за нея, отколкото за него самия, но да последва нейния план сляпо, го накара да се почувства като пилот, от когото искат да предаде управлението на някой от пътниците.

Тогава се включи неговата логика, непоклатимата координата мрежа, която разсече дисонанса на емоциите му. Войнишката логика. Бърза и ясна. Одри беше чувала подобна логика и преди у мъже и жени, закалени в битки. Драйдън взе решение толкова бързо, че едва успяваше да следва стъпките му. Мъжът виждаше единствено безсмислието да използва собствен план, като се има предвид, че ще бъде чут. Затова всеки план на Рейчъл беше по-добър.