Патрик Лий - Бегачът

Само човек от неговата част можеше да го е доставил на човека, програмирал тази светлина.

Сега, когато Драйдън започна съзнателно да разкодира съобщението, всички останали мисли изчезнаха. Думите се появяваха пред вътрешното му зрение една по една на всеки няколко секунди.

ВИДЯХ — ДОКАЗАТЕЛСТВАТА — МАХНИ — СЕ — ОТ— ТЯХ — И — ЕЛА — ПРИ — ХОРАТА — НА — ГОЛ — В

— ОФИСА — НА — ОХРАНАТА — НА — УИЛИС ТАУЪР

— ИЛИ — ИМ — СЕ — ОБАДИ — НА — 062–585 — 0184

— НЕГОВИТЕ — ХОРА — НЯМА — ДА — ТЕ — УБИЯТ

— МОЛЯ — НАПРАВИ — ГО — ОЩЕ — МНОГО — ЖИВОТИ — СА — В — ОПАСНОСТ — ЗДРАСТИ — САМ –

АЗ — СЪМ — КОЛ — ХАРИС — ЗЛАТНА ВЕЙКА — ПОМАГАМ — НА — ХОРАТА — НА — ГОЛ — СВЪРЗВАМ

— СЕ — С — ТЕБ — МОМИЧЕТО — НЕ — ЗНАЕ — КОЕ — Е — В — ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ — ИМА — СПОСОБНОСТ

— ПО-ГОЛЯМА — ОТ — ЧЕТЕНЕТО — НА — МИСЛИ — ИЗПОЛЗВАЛА — Я — Е — ДА — УБИВА — НЕВИННИ — ХОРА — ДВЕТЕ — ЖЕНИ — СА — Я — НАКАРАЛИ — ДА — ГО — НАПРАВИ — ВИДЯХ — ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

— МАХНИ — СЕ — ОТ — ТЯХ — И — ЕЛА — ПРИ — ХОРАТА — НА — ГОЛ — В — ОФИСА — НА — ОХРАНАТА — В

— УИЛИС ТАУЪР — ИЛИ — СЕ — ОБАДИ

Драйдън стоеше там вторачен, когато започна ново излъчване на съобщението. Усети как съзнанието му се опита да се справи със ставащото… и се отказа.

Искаше да се наложи. Да го остави да изчезне. Искаше да повярва, че е капан, номер, че Коул Харис е бил подмамен да участва. Коул беше умно момче, но всичко е възможно. Гол също беше умен тип.

Съобщението започна отново да тече. Драйдън опря ръка в стъклото, за да запази равновесие. Затвори очи. И през затворените клепачи продължаваше да вижда проблясванията.

МОМИЧЕТО — НЕ — ЗНАЕ — КОЕ — Е — В — ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

В съзнанието си видя Одри и Сандра на масата в трапезарията.

Просто искаме първо Рейчъл сама да си спомни. Скъпа, ако се опитаме сега да ти кажем… не сме сигурни, че ще ни повярваш. Сигурно е, че няма да искаш да ни повярваш.

ИМА — СПОСОБНОСТ — ПО-ГОЛЯМА — ОТ — ЧЕТЕНЕТО — НА — МИСЛИ

Рейчъл беше различна от майка си. Различна от всички нас по един много важен начин.

ИЗПОЛЗВАЛА — Я — Е — ДА — УБИВА — НЕВИННИ

— ХОРА — ДВЕТЕ — ЖЕНИ — СА — Я — НАКАРАЛИ — ДА - ГО - НАПРАВИ

По дяволите, какво означаваше това? Как е възможно каквато и да е принуда да накара Рейчъл да убива хора?

ВИДЯХ — ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

Драйдън отвори очи и се отблъсна от стъклото. Стига се е опитвал да разбере нещо, което не би могъл да знае. Животът го беше научил, и то по трудния начин, да действа само според това, което знае .

Не можеше да си тръгне оттук без Рейчъл.

Това го знаеше.

Неразумни възможности се завъртяха из главата му. Да я измъкне от това място. Да се сдобие със запас от лекарството — всяко от използваните за разпити по време на сън би свършило работа — и завинаги да я държи на малки дози. Да запази на мястото ѝ бариерата пред паметта. Може би кодираното съобщение беше глупост, а може би — не, но с достатъчно количество от лекарството нямаше да има нужда той и Рейчъл да разберат. Тя щеше да се съгласи. Не, направо щеше да настоява.

Сътрудничеството с Гол беше невъзможно. Каквото и да направи той с Драйдън, Рейчъл щеше да бъде убита на място.

Само един ход му се видя смислен.

Балансираната тежест на зигзауера в ръката му действаше успокоително. Той се дръпна от прозорците и тръгна по коридора към източната част на апартамента.

Рейчъл се опитваше да накара трицератопса да ѝ каже как се казва. Той отвърна на втренчения ѝ поглед с пластмасовите си очи, които блестяха на светлината от нощната лампа, без да казва каквото и да било.

— Както искаш — каза тя.

Обърна се по гръб и се загледа в заревото на града, което проблясваше по стената. Сънят ѝ беше на пресекулки — повече време беше будна, отколкото заспала. Липсваха ѝ мислите на Сам. Четири пъти беше ставала със завивките и възглавницата и изминаваше половината път до вратата на спалнята, възнамерявайки да заеме другия диван във всекидневната. Единственото, което я спря, беше неудобството. Не че Сам щеше да си помисли нещо лошо за нея — той никога не би го направил — а че тя щеше да мисли така за себе си. Ако сега не може да се изправи срещу собствените си страхове, как щеше да се справи с онова, което предстоеше? С нещата, които Одри и Сандра не се решаваха да ѝ кажат.

Тя гушна отново трицератопса, притисна го към себе си и затвори очи. Стига го е гледала. Вероятно повечето ѝ спомени са свързани с прегръщането му. Докосването на меката тъкан беше приятно. Усещането беше… познато.