Патрик Лий - Бегачът

Обаче щяха да закъснеят с три минути и половина.

Драйдън си надяна парашутната сбруя с лекотата на навика, като набързо нагласи стегнатостта на коланите. Кимна на Рейчъл. Тя неохотно свали пистолета и влезе в спалнята. Той я последва.

— Трябва само да се държиш — обясни Сам. — Ще ме прегърнеш през врата и с ръце ще стиснеш китките си колкото може по-силно. Не мисли за нищо друго, освен за това да се държиш здраво.

Тя кимна, макар че вече бе уплашена до смърт.

В този миг силна хладина се разля по Драйдъновите слепоочия като докосването на ледени висулки. Одри. Вече беше наблизо и бързо се приближаваше. Решителна и безразсъдна.

Рейчъл разбра. Тя го прегърна през врата и краката ѝ се отлепиха от пода. Драйдън свали предпазителя на G-36, бутна го на автоматична стрелба с палец и поръси южните прозорци с куршуми. Стъклата се пръснаха и цяла завеса от отломки заваля от рамките, докато той се втурна натам. В помещението вятърът нахлу като морска вълна, зави косата на Рейчъл около лицето му и запрати към тях парченца стъкло. На две крачки от прозореца Сам захвърли оръжието, прегърна Рейчъл с две ръце и се гмурна в бездната.

Градът. Вън от него и над него. Светлини, прозорци и улици се въртяха с писък във въздушния тунел на нощния въздух. Небостъргачът до него изпълваше света. Хеликоптерите блъскаха мрака с перките на витлата си.

Сетивата на Драйдън се успокоиха. Обърна глава, за да изправи въртенето на тялото си, и впи очи в небостъргача за отправна точка. Двамата с Рейчъл бяха паднали десет етажа, а им оставаха може би още седемдесет. Той свали едната си ръка от Рейчъл, дръпна връвчицата, за да освободи малкия пилотен парашут, после я прегърна отново здраво, преди да усети как въжето се опъва и измъква главния парашут от раницата.

Секунда по-късно каишите на сбруята извиха раменете му назад и свистенето на въздуха престана. Нощта стана отново тиха, като се изключат хеликоптерите, които обикаляха небостъргача високо над тях.

Сега се рееха. Положението им беше измамно спокойно. Драйдън погледна нагоре към купола на парашута и веднага схвана какво става. Вятърът ги тласкаше към небостъргача.

— Ще можеш ли да се държиш, ако те пусна? — попита той.

Рейчъл кимна, притиснала челото си в челюстта му, и затегна хватката на ръцете си около врага му.

Драйдън я пусна и хвана въжетата за управление на парашута, залепени със самозалепващи се лепенки за каишите на сбруята над раменете му. Дръпна дясното въже и почувства как куполът реагира, завъртайки се рязко срещу часовниковата стрелка, залюлявайки него и Рейчъл навън като махало. След секунди се отдалечиха от сградата и полетяха достатъчно бързо, за да не са подвластни на вятъра.

В това сравнително спокойно положение Драйдън започна да обмисля положението. Щяха да са им нужни деветдесет секунди или повече, за да стигнат до улицата. Дотогава от хеликоптерите щяха да забележат парашута и да докладват на екипите на земята, които Гол сигурно беше изпратил. Драйдън още не бе завършил мисълта си, когато от юг се показаха три коли, които започнаха да слаломират между рядкото движение по Мичиган Авеню. Дори не беше нужно да изказва предположение: тези екипи щяха да са паркирали пред" Хенкок" много преди той и Рейчъл да стъпят на земята.

Драйдън започна да търси други възможности. Белият мраморен небостъргач се издигаше от основа, която беше по-широка от него — десететажна сграда, заемаща цяла пряка. Покривът ѝ в основата на небостъргача предлагаше широка и лесна зона за кацане, но и нещо по-важно — тактическото предимство на самата сграда. Сред лабиринта на нейния интериор той и Рейчъл щяха да имат поне известен шанс да избягат от хората на Гол. Разположението сигурно включваше най-малко две или три подземни нива с възможности за измъкване през тунели за обслужване, през които нито сателитите, нито хеликоптерите можеха да ги проследят.

Ъгълът на спускане на парашута вече ги носеше към този покрив. Бяха на около минута над него и щяха да кацнат по времето, когато наземните екипи на Гол пристигнат, или малко по-рано. Може би щеше да се получи.

В този миг куполът на парашута се освети ярко, а далече под тях на улицата се очерта кръг светлина от прожектор. Някой от хеликоптерите ги беше забелязал.

Изведнъж останалите шейсет секунди, които им трябваха, за да стигнат до покрива, му се сториха часове. Времето беше достатъчно за хеликоптера да направи много повече, отколкото да докладва за тях. Можеше спокойно да ги нападне.