Патрик Лий - Бегачът

Примигна, вдигна оловнотежката си ръка и с длан избърса кръвта от очите си. Одри се беше оттласнала от сградата и вече планираше. Държеше Рейчъл в едната си ръка, а с другата стегна ремък под мишниците ѝ. След това взе отново въжетата в ръце, изкара малко въздух от купола и се гмурна наглед самоубийствено към улицата.

Трите коли на наземните екипи на Гол минаха последната пряка на Мичиган Авеню, завиха зад ъгъла и се озоваха пред барикадата от тлеещия АН-6. Колите не спряха да проверят за оцелели в останките, а се опитаха да се промушат покрай тях, но разхвърляните парчета метал покриваха всичко наоколо — от едната сграда до другата отсреща, а наоколо горяха локви от авиационен бензин. Нямаше как да минат.

Одри стигна до улицата за по-малко от двайсет секунди, прекрати гмуркането, разшири парашута за меко кацане. В мига, когато краката ѝ докоснаха земята, разкопча сбруята, а освободеният купол се понесе надолу по улицата като призрак. Докато Драйдън гледаше, тя остави Рейчъл на улицата, използва желязото, за да вдигне капака на канализационна шахта. Спусна Рейчъл вътре и я последва, след като върна капака на мястото му. Очевидно беше подготвена. Сигурно беше проучила разположението на тунелите и някъде я чакаше кола, готова за път.

Колите на Гол стигнаха чак след минута до шахтата, където Одри и Рейчъл бяха изчезнали.

Екипът, който беше кацнал на покрива, стигна пръв до Драйдън.

Влязоха в офиса, счупиха стъклото и го издърпаха вътре. Вързаха китките и глезените му с пластмасови белезници. Докато го правеха, успя да огледа оръжията им: на кръста 9-милиметрови пистолети "Берета", но пушки за изстрелване на приспивателно през раменете. Сега, когато ги видя, си припомни, че снайперистът на хеликоптера се целеше в него със същия тип оръжие.

Свалиха го долу до големите джипове и го набутаха отзад в единия. Той нищо не ги попита и те също не продумаха. Очакваше колите да се върнат обратно по Мичиган Авеню към Уилис Тауър, но не го направиха. Вместо това поеха в северна посока, а накрая завиха на запад по улица, наречена "Дивижън". Три минути по-късно се качиха на 1-94, простираща се на северозапад извън града по посока на далечното зарево от международното летище "О'Хеър".

— Подай SOS с мигане.

Лекарят — или по-скоро човекът, който приличаше на лекар — се беше надвесил над него и внимателно наблюдаваше реакциите му.

Драйдън примигна сигнала.

— Докосни с връхчето на езика центъра на предните си зъби.

Драйдън го направи.

— Виждаш ли двойно?

Той поклати глава.

— Светлините в колата причиняват ли ти болка?

Драйдън отново поклати глава.

Беше сложен да седне в кабината на голям частен самолет. Сега машината излизаше назад от хангара си, а турбовитловите ѝ двигатели тихо виеха. През прозорците си виждаше в сумрака на зазоряването прострялото се във всички посоки огромно летище.

Китките и глезените му още бяха вързани. Беше обезопасен и със самолетния колан, който притискаше торса му към облегалката на седалката. От другата страна на пътеката пред него и зад него седяха мъжете с пушките за упойващи стрелички и наблюдаваха.

— Погледни право нагоре в лампите и брой до три — нареди медикът.

Драйдън изпълни нареждането. Присви очи от блясъка на лампите, но всичко изглеждаше нормално.

— Няма сътресение — каза медикът повече на себе си.

Един от въоръжените мъже извади телефон и набра някакъв номер. Зачака. После каза:

— Сър, след минута излитаме. — Минаха пет секунди. — Разбрано. Ще бъде готов, щом стигнете там.

Там се оказа военновъздушната база "Андрюс" край Вашингтон. Самолетът кацна и рулира дълго време, провирайки се между хангари и сгради по поддръжката. Драйдън не можа да определи каква е сградата, близо до която най-накрая спря самолетът. Беше едноетажна, но разпростряла се на широко. Стените бяха бетонни и без прозорци. Мъжете освободиха глезените му, но оставиха белезниците на ръцете му и го свалиха от самолета под лъчите на изгряващото слънце. Въведоха го в сградата през единствената врата, която се виждаше в стената. От нея попаднаха в бял стерилен коридор с врати от двете му страни. Въведоха го през първата врата вляво в помещение с размерите на баскетболно игрище. На места имаше дълги метални маси, а около тях стояха сгъваеми метални столове. Покрай една стена бяха подредени алуминиеви и платнени койки. Мъжете взеха една и изправиха краката ѝ. Сложиха Драйдън върху ѝ и отново заключиха глезените му.