Патрик Лий - Бегачът

— Ако можеш, поспи.

Двамина останаха да го пазят. Взеха от столовете около масите и седнаха при вратата. Останалите излязоха и затвориха вратата след себе си.

Драйдън затвори очи.

В коридора се чуха стъпки. Драйдън се събуди точно навреме, за да види двамата пазачи да скачат на крака. Секунда по-късно вратата се отвори навътре и в помещението влезе мъж на около петдесет. Атлетично телосложение. Черно яке и камуфлажни панталони, бяла риза. Драйдън реши, че този мъж някога е бил войник, но от дълго време е нещо друго.

— Мартин Гол — каза той.

Мъжът кимна. Зад него половин дузина мъже се изсипаха в помещението, някои носеха оборудване: настолен компютър, клавиатура, голям плосък екран. Заеха се за работа, използвайки най-близката от металните маси.

Последен през вратата влезе мъж, който реагира на ожуленото лице на Драйдън.

— Божичко, Сам.

Коул Харис дойде до койката и приклекна до нея. Изглеждаше точно така, както преди няколко месеца, когато Драйдън се беше видял с него. Метър и осемдесет и шест, с телосложението на дънер, същата подстрижка, която носеше още от началното обучение.

— Капутите можеха поне да те почистят — подметна Харис.

— Провериха дали нямам сътресение. Беше мило от тяхна страна.

— Направи ми услуга — каза Харис.

— Каква?

— Кажи на тези типове всичко. Всяка подробност за тези три последни дни. Всичко, което знаеш.

— Ще ми се да знам ти какво знаеш — отговори Драйдън.

— Ще разбереш. Те ще ти кажат.

На металната маса хората на Гол бяха включили екрана, на който не се виждаше нищо освен синя светлина. В момента се занимаваха с компютъра.

Гол се приближи до койката.

— Защо не му свалите белезниците? — попита Харис, посочвайки ръцете и краката на Сам. — Не мисля, че ще изскочи навън, за да открадне самолета на президента.

Гол кимна, после махна на един от мъжете при вратата.

Отне час да се опишат подробно трите дни. Драйдън пропусна Дина Собъл, както и всичко останало, което би могло да доведе до идентифицирането ѝ, но иначе нищо не скри. Докато говореше, Харис излезе и скоро се върна с памук и кислородна вода и се зае да почиства раните му и засъхналата кръв.

Когато Драйдън свърши, Гол остана дълго време загледан в нищото. Изглежда подреждаше мислите си в подготовка на онова, което щеше да каже.

— Защо в Чикаго хората ти бяха въоръжени с пушки за упойващи стрелички? — попита Драйдън. — Дотогава се опитваше да убиеш Рейчъл.

— И теб с нея — отговори Гол.

Ако имаше някаква извинителна нотка в тона му, Драйдън я пропусна.

— Нека ти кажа някои неща — продължи Гол. — За мен е най-добре да си наясно — той погледна към Харис, — а и твоят приятел настояваше.

Харис кимна.

— Ето подробностите — започна Гол. — Аз оглавявам фирма, която е военен доставчик на правителството. Казва се "Белдинг-Милнър". Нашият най-голям съперник е фирма на име "Уестърн Дайнамикс", а в проучванията и разработките в областта на генетиката те са с години пред нас. Преди два месеца Рейчъл попадна под мое попечителство. Тя е останка от първоначалните военни проучвания, правени преди години, на чиято основа нашите две фирми продължиха работата си. Рейчъл беше ценен обект за проучване. Не само заради онова, което е, но и за това, което знаеше. Тя и нейните две приятелки — мисля, че си се запознал с тях. Те от години следяха нашите две фирми, осведомявайки се за напредъка ни. Беше достатъчно лесно за тях, като хора, четящи мисли, а и имаха важна причина. Можеше да разработваме неща, които да използваме срещу тях. Във всеки случай, когато моите хора разпитаха Рейчъл, тя нямаше причина да скрие онова, което знаеше за нашите конкуренти. Не я беше грижа дали ще научим това. Каза ни всичко за тях, включително за тяхна нова разработка. Не само за антените и текущите експерименти с тях, но и за нещо друго.

— Нещо, от което всички се страхуват — вметна Драйдън.

Гол кимна.

— Ще разбереш, когато стигна до това. Също така знаеш защо приятелките на Рейчъл не пожелаха да ѝ кажат за това. Свързано е много тясно с нейното собствено минало. Хората зад онова, от което всички се страхуват, всъщност се боят да го използват, докато Рейчъл е жива. Смятат, че ще може по някакъв начин да му въздейства, и аз смятам, че вероятно са прави. Затова правителството ми нареди да я убия. Не ми беше приятно, но не аз съм го решил.

— Просто изпълняваш заповеди — подхвърли Драйдън. — Чудесна защита.

Харис се изкиска. Гол въобще не реагира.