Патрик Лий - Бегачът

— Неволен участник — подхвърли той. — Вероятно е бил обработван месеци наред от някой от контрольорите на "Уестърн Дайнамикс" до момента, в който те е нападнал.

Драйдън си спомни съжалението в очите на мъжа. Може би самосъжаление, но в неговия случай това беше разбираемо.

— Контрольорите на "Уестърн Дайнамикс" са силни — каза Гол, — но не могат да постигнат и половината на онова, което може Рейчъл. Нейните умения са изключителни.

— Но нали каза, че тя е получила първата разновидност на лекарството — вметна Драйдън. — Получила го е, когато майка ѝ го е взимала.

— Точно така. Рейчъл го е получила като зародиш на два месеца и половина. В това е разликата.

Драйдън започна да разбира. Гол кимна, щом видя, че е схванал мисълта му.

— Има значение — каза той. — Наистина. Възрастните вече са формирани. Лекарството може да промени много малко у тях. Обаче Рейчъл има цялото свое развитие пред себе си. Всички връзки в мозъка тепърва ще се формират.

Гол погледна към слайдшоуто на екрана. Текстът още беше там. "Форт Детрик — 8 юни 2008". Той не посегна да смени кадъра.

— Знаеш, че Рейчъл е родена и отгледана зад решетките в "Детрик" — продължи Гол. — Служителите забелязали способността ѝ да чете мисли като останалите затворнички. Тези симптоми се проявили, когато била на осемнайсет месеца. Сега вече знаем, че другата способностсе е проявила, когато била на четири, макар че никой по онова време в "Детрик" не е знаел. Нищо не знаели за това, докато не станала на седем и тогава научили страшно много за съвсем кратко време. Обаче повечето от тези подробности, които ти разказвам сега, научихме по-късно — преди два месеца, когато можахме да я разпитаме. И досега смятам, че за някои неща тя искаше да ни разкаже. Не изцяло от желание да се похвали. Мисля, че в по-голямата си част е било, за да ни сплаши. Понякога затворниците правят такива неща, нали?

Драйдън не отговори.

— Във всеки случай — започна Гол отново, — Рейчъл описа своята способност в подробности. Тя има своя дума за това: заключване . В началото я демонстрирала на майка си, като накарала един от лабораторните техници в другия край на помещението да си почеше главата. От разказа на Рейчъл се разбира, че майка ѝ изпаднала в истерия. Грабнала малкото момиче, разтърсила го за ръцете и му казала никога да не показва на лекарите какво може да прави. Ребека знаела, че ако някой разбере, никога повече няма да види Рейчъл. Детето щяло да бъде отведено някъде за самостоятелно изучаване, да се превърне в проект на друг екип. Вероятно някъде там в "Детрик", но майка му щеше да е все едно на милион километра.

Наблизо звънна мобилен телефон. Беше на един от хората на Гол. Мъжът отговори, няколко секунди разговаря тихо и затвори. После кимна на Гол. — Кацнала е преди пет минути, вече е на път за тук.

Гол му махна с ръка, че е разбрал, после се обърна отново към Драйдън.

— Рейчъл послушала майка си. Никога не казала на изследователите какво може да прави. Обаче го практикувала. Било лесно да го върши, без да рискува особено. Това, което трябва да разбереш, е, че когато заключи някого, този човек няма представа какво се случва. Когато те накара да си свалиш очилата и да ги почистиш, ти смяташ, че идеята е била твоя. Ако те накара да си налееш чаша вода от диспенсъра — същата работа. Не кара крайниците ти да не ти се подчиняват. Кара те да искаш онова, което те подтиква да вършиш.

— Гол направо тържествуваше, когато добави: — Днес тя може да прави много повече от това да те накара да си почистиш очилата.

— Например? — попита Драйдън.

— Може да си седи в хотелската стая в Долен Манхатън, да заключи някой мениджър на портфейл от ценни книжа и да го накара да прехвърли десет милиона долара по сметка в другия край на света. След това може да го накара да пие водка, докато припадне, а когато се събуди, парите вече ще са прехвърлени през дузина сметки и вече никой няма да може да ги проследи.

Драйдън затвори очи и се опита да прецени силата на подобна способност. Нейното коварство.

— Заключването е напълно различно от способността да четеш мисли на къси разстояния — продължи Гол. — Важно е да го разбереш. Това е напълно отделен феномен, произхождащ от различни гени, различно развитие. Първо, обхватът е на много по-голямо разстояние. И не го усещаш — не изпитваш хлад по слепоочията си. Когато те заключи, тя може да вижда и чува с твоите сетива и да чете мислите ти… и може да те накара да направиш всичко, което поиска. Всичко.