Патрик Лий - Бегачът

На кадъра хеликоптерът беше в средата, а две синьо-бели петна светлина — пилотът и неговият помощник — се виждаха на границата на полянката, където бяха избягали. Няколкостотин метра на юг се виждаше събраният екип, който се движеше на север към хеликоптера. Много бързо. Вероятно им бяха казали какво се случва.

Драйдън хвана джойстика и даде газ. Почувства как под него машината се размърдва. Витлата се въртяха с усилващо се свистене и земята остана под тях. Драйдън натисна главния бутон за външните светлини и заобикалящият ги кръг от секвои изскочи от мрака като с магическа пръчка. От кокпита на хеликоптера полянката изведнъж им се стори много по-малка, отколкото когато бяха отвън. С дърветата, които се извисяваха на шейсет метра, тя създаваше по-скоро усещането за дълбок кладенец, отколкото за полянка. Излизането от него щеше да се окаже най-трудната част от бягството.

Рискът нарастваше, защото трябваше да го направи бързо. На сателитното изображение екипът беше намалил наполовина разстоянието до полянката, и то за по-малко от минута. Щяха да се озоват точно под машината след още петдесетина секунди — повече или по-малко — и щяха да открият огън по нея с всичко, с което разполагат.

Драйдън разделяше вниманието си между картината от сателита и дърветата. Увеличи скоростта на издигане до максимума, с който усещаше, че може да се справи, след това добави още 10 процента. Беше разумен риск: рискуваш да катастрофираш, защото се движиш твърде бързо, или да бъдещ застрелян заради това, че се движиш твърде бавно.

Наведе се напред и се опита да види върховете на дърветата. Беше трудно да прецени, но предположи, че трябва да мине още двайсетина метра. На екрана екипът се намираше може би на по-малко от петдесет метра от полянката.

Драйдън забеляза в долния десен ъгъл на екрана надпис с данните на сателита: САТ-АЛФА-МИРАНДА 21. "Миранда". Беше чувал слухове за проект с това наименование, който беше влязъл в разработка точно по времето, когато самият той излезе от играта.

В този миг екранът потъмня.

— Май не биваше да виждаме това — отбеляза Рейчъл.

— Бъди доволна, че не могат да изключат двигателите. Вероятно новият модел ще предлага и подобна възможност.

В момента върховете на дърветата се спускаха под тях. Короните им останаха отдолу и изведнъж машината се озова в чистото небе над гората. Балдахинът от секвои покриваше земята чак до подножието на планината и приличаше на грубоват килим под лунната светлина. Драйдън бутна лоста напред и усети как в отговор хеликоптерът се накланя напред. Точно в този миг усетиха първите попадения на куршуми.

Тракаха като градушка по бронираната долна част на машината. Рейчъл изпищя. Един от фаровете се пръсна и някъде в близост до задното витло се чу високо скърцане, но датчиците за опасност на арматурното табло не реагираха.

След десетина секунди, поне такова беше усещането, макар вероятно да не са били повече от две, машината с грохот се стрелна напред в отговор на командата. В последния момент преди да се откъсне от пространството над полянката, предното стъкло от дясната страна на носа се пръсна. Рейчъл силно ахна — неволен звук, който нямаше нищо общо със страха. Драйдън беше чувал и мъже да го издават.

След като съсредоточи само толкова от вниманието си върху управлението, колкото да държи хеликоптера във въздуха, Сам запали осветлението в кабината и се обърна към Рейчъл. Очите ѝ бяха станали огромни, тя притискаше лявата си ръка към тялото с другата. Там, където ръката се свързваше с гърдите, всичко беше в кръв.

Сега се намираха над открито пространство. Индикаторът за превишена скорост пищеше, но Драйдън не му обръщаше внимание. Не обръщаше внимание на нищо, което можеше да пренебрегне, а остатъкът от него беше съсредоточен върху Рейчъл.

Нямаше как да прецени големината на раната. Двете ръце и двата му крака бяха заети с контролния лост и педалите, а тя не можеше сама да свали горнището на защитния си костюм. Докато все още беше с него, Драйдън можеше само приблизително да прецени къде е била улучена. Най-малкото в ръката. Виждаше се изходната рана, която куршумът беше направил близо до трицепса ѝ. Предположи, че е влязъл някъде ниско откъм вътрешната страна на ръката. Дали беше ударил и нещо друго преди това — крак, корем горната част на торса — не можеше да каже.

— Продължавай да притискаш ръката — нареди той.

— Знам, че е трудно, но трябва да го направиш.