Патрик Лий - Бегачът

— Сър, не знам откъде хеликоптерът да започне да търси — каза той. — В коя посока да го пратя?

— Ами измисли! — каза Гол. — Преди да получат компютри, хората са го правили.

Лаури знаеше, че не е разумно да отговаря. Затова сведе поглед в краката си, докато Гол не се обърна. След това се завъртя към екрана и извади на екрана най-широкоформатното сателитно изображение на гората. Допълнително го разшири до широчина осем километра и наложи отгоре му топографската карта.

— Да предположим, че човек като Сам Драйдън познава терена — каза Лаури.

— Добре, да предположим — съгласи се Гол.

— Също така сигурно знае, че сме блокирали местните пътища. Обаче магистрала 198 се намира на около петдесет километра оттук. Може да е решил, че няма да предположим, че ще стигне толкова далеч, и затова не сме я блокирали. Освен това е оживена. Така се увеличават възможностите да спре кола и да я завладее.

Лаури оцвети пътя на тясна рекичка.

— Леглото ѝ пресича долината и стига право до магистралата - обясни той. — Право надолу цели петдесет километра. Драйдън и момичето могат двойно да увеличат преднината си, ако тръгнат по нея. За да стигнат до нея, трябва да поемат право на север от мястото, където ги изгубихме. Вече ще са стигнали и сега ще бъдат… — Той направи сметката наум и посочи с пръст едно място на екрана. — Тук.

Вдигна комутатора и предаде указанията на пилота.

— Разбрано — отговори той. — Кацам. Има полянка на север от позицията на екипа, която е достатъчно голяма. Всички войници да чакат там.

Капитан Уолт Ларсен внимателно приземи хеликоптера на полянката. За пръв път му се случваше да се спуска между секвои. Те бяха три пъти по-високи от всички растения в пустошта, между които някога беше кацал. На шест метра от земята видя, че полянката е покрита с гъсталак от папрати и храсталаци, високи шейсет-деветдесет сантиметра. Вероятно нямаше опасност да среже някоя гума, но при излитане трябваше много да внимава. Хеликоптерът кацна толкова сигурно, колкото на асфалта.

— Ако искаш да пуснеш една вода — обърна се Ларсен към своя втори пилот Баулс, — сега е моментът. Екипът ще дойде след минута или две.

Още не беше свършил, когато един от войниците шумно скочи в отсека за пътниците зад него. Той се обърна.

Не беше войник.

Драйдън и Рейчъл бяха седели скрити между храсталаците от момента, когато преди десет минути стигнаха до полянката. Да чакат хеликоптера се оказа най-трудната част. Макар Драйдън да беше сигурен, че ще кацне тук, винаги съществуваше вероятността нещо да се обърка.

След малко забуча над тях, очертавайки се като гигантско насекомо на фона на тъмното небе, и кацна на земята само на няколко метра от тях. Драйдън се изправи и спринтира, преди още да беше кацнал както трябва.

Сега се хвърли в отсека за войниците, докато с едната ръка сваляше качулката на защитното облекло, а в другата държеше пистолета насочен към пилотския отсек. Пилотът се обърна към него с нехайно изражение на лицето, но изведнъж пребледня.

— Извадете пистолетите и ги сложете на конзолата. Веднага — нареди Драйдън. — Не ми се иска да ви застрелям.

Двамата летци се вторачиха в него и бяха твърде изненадани, за да се подчинят. Драйдън пристъпи и стовари дулото на пистолета върху носа на втория пилот. Кръв рукна по гърдите му.

— На три ще стрелям. Едно, две…

Нямаше нужда до отброява по-нататък. Летците внимателно извадиха.45-калибровите си пистолети и ги оставиха върху плоската част на конзолата.

Зад Драйдън Рейчъл се качи във войнишкия отсек.

— Вие двамата слизате тук — нареди Сам на летците.

Това ги изненада, но не казаха нищо. Отвориха вратите, скочиха на земята и хукнаха.

Драйдън прекрачи и седна на пилотското място, а Рейчъл го последва, докато същевременно си сваляше качулката, за да седне на мястото на втория пилот. Още не беше седнал, когато по навик грабна слушалките на пилота и ги сложи на главата си. Тежките протектори предпазваха ушите от по-голямата част от шума. Драйдън се протегна към таблото па радиостанцията близо до жаковете на слушалките и избра само вътрешна връзка. Хеликоптерът повече нямаше да предава аудио от слушалките на външни станции.

— Наистина щеше да ги застреляш на три — каза Рейчъл, но не като въпрос, защото знаеше. — Не беше блъф.

— Затова и подейства.

Огледа таблото с уредите. Беше се обучавал на обикновения "Блек Хоук" UH-60. Това беше моделът МН-60К за специални операции, но таблата бяха почти еднакви. Разбира се, по това имаше няколко допълнителни джаджи, най-забележителната от които беше екран, на който се виждаше сателитно изображение на гората - силно впечатляващо в сравнение с онези, които Драйдън беше виждал, докато беше още на служба.