Патрик Лий - Бегачът

Лаури и останалите инженери бяха по местата си. Седяха омаяни от онова, което мирандите показваха от четири различни ъгъла. Драйдън и момичето спринтираха без път в непосещаваната част на Националния парк "Секвоя", докато тялото на полиция изстиваше на земята далече зад тях.

Хората на Гол бяха много категорични пред местните власти от мига щом се получи сигналът от туриста: те не трябва да се месят. Очевидно този не бе успял да устои на изкушението да го покажат по телевизията. Е, беше получил онова, което бе търсил.

Елементът изненада беше изпуснат. Но трябва да се признае, че нямаше да продължи твърде дълго. Все едно, Драйдън щеше да чуе идването на хеликоптера. Обаче нямаше да знае, че е вражески, и щеше да изгуби скъпоценни секунди в чудене дали да бяга или не. Всъщност и това нямаше значение. Този път за Драйдън и момичето нямаше изход.

В радиус от трийсет километра около колибата, в която се бяха сврели, имаше само седем пътя. Те всички бяха под контрола на местните или федералните власти, а Гол пък контролираше тях. Драйдън нямаше никакъв шанс да стигне до най-близкия път. На хеликоптера "Блек Хоук" имаше десет експерти, подчинени пряко на Гол. Те бяха неговият нов меч, повишени да попълнят местата, овакантени от групата на Кърен. На пилота беше заповядано да не се приближава много до Драйдън, защото не се знаеше какво оръжие има сега, след като цял ден е бил свободен и неследен. Вместо това пилотът щеше да обикаля Драйдън и момичето на километър от тях, напътстван от инженерите, които следяха потока данни от мирандите. През това време експертите на Гол щяха да се спуснат на различни места в гората. Така щяха да образуват кръг около дивеча с ширина един километър. После беше въпрос само на стягане на примката около него.

Сега хеликоптерът беше близо — по-близо от който и да е от хребетите, в които се отразяваше шумът от витлата от изток и запад. Заради това Драйдън по шума успя да определи местоположението на хеликоптера, тъй като, както се очакваше, светлините му бяха изгасени. Машината беше на по-малко от километър и половина в южна посока и през последната минута беше зависнала на място.

Това също можеше да се предположи.

Имаше голяма разлика между този сблъсък и онези от предната нощ: Драйдън беше разполагал с цял ден да обмисли този. От мига, когато беше избрал колибата като тяхна цел, знаеше, че нейното основно достойнство е и най-голямата ѝ уязвимост. Усамотената гора беше отлично скривалище, обаче ако се провали в тази си функция, се превръщаше в невъзможно място за бягство. В играта на котка и мишка със сателитите усамотеността е голям недостатък.

Обикновено.

Във всеки случай, сега Гол сигурно си мислеше точно това. Вероятно мислеше и за миналото на Драйдън и неговия набор от умения. Сигурно бе взел и двете предвид, докато е планирал нападението.

Затова не беше изненада, че хеликоптерът беше зависнал на известно разстояние от тях, вместо да се доближи за снайперски изстрел. На Гол се налагаше да го дава предпазливо и да предположи, че Драйдън разполага със средства да свали всеки хеликоптер, който дойде твърде близо. Една 50-калиброва карабина с уред за нощно виждане щеше да свърши работа, ако стрелецът се прицели донякъде точно. И наистина, Драйдън си беше помислил дали да не купи една. Беше се отказал поради тактически съображения. Свалянето на хеликоптера в този сценарий не беше печеливш ход.

Докато с Рейчъл тичаха, чу, че хеликоптерът отново потегли, след като на едно място се беше спуснал за около двайсет секунди. Новият му курс не беше нито към тях, нито в обратна посока. Изглежда обикаляше тяхната позиция обратно на часовниковата стрелка, поддържайки безопасното разстояние. След като мина няколкостотин метра той зависна отново. Очевидно, когато зависваше, мъже, между един и трима едновременно, се спускаха бързо по въжета. Щеше да ги разположи или в права линия, за да претърсят пустошта като ловци, подкарващи дивеча, или да ги разтовари в огромен, постепенно свиващ се кръг.

Каквато и да беше тактиката им, спускането по въжета също беше нещо, Драйдън предполагаше. Всъщност той разчиташе на това, макар планът му да не беше лишен от рискове.

Когато хеликоптерът започна отново да се движи след второто си спиране, Сам взе под внимание факта, че сега на по-малко от половин километър на земята има войници, които тичат право към тях, упътвани от сателитните инженери, които им говорят в ухото.