Патрик Лий - Бегачът

Улавяйки мисълта му, Рейчъл се обади:

— Мисля, че е време да отвориш раницата.

— Права си.

На екрана третият мъж се спускаше по въжето в гората. Гол наблюдаваше. Беше трудно да се различат подробностите, като се гледа под толкова висок ъгъл и с източник на топлина като хеликоптера точно над бойното поле…

— Мамка му, какво… — изруга Лаури.

Гол се обърна към екрана на неговия компютър. Лаури го почукваше, сякаш е забил.

— Какво? — попита Гол.

— Драйдън и момичето току-що изчезнаха пред погледа ми. Той натисна комутатора на радиостанцията, чрез която си говореше с войниците на земята.

— Продължавайте по вектора, но имайте предвид, че временно изгубихме обектите.

— Глупости — ядоса се Гол. — Сигурно някое дърво пречи. Мамка му, това са шибани секвои.

— Четири сателита ги следяха — възрази Лаури. — Не може и четирите да бъдат блокирани от дървета. Не и толкова дълго.

На екрана хеликоптерът отново тръгна, летейки в кръг към четвъртата точка, в която трябваше да спусне един от експертите. Останалите трима мъже продължиха своя спринт към целта в центъра, която, изглежда, беше изчезнала. С нея изчезна и спокойствието на Гол.

Специализираният магазин във Вайсейлия продаваше пожарникарско оборудване, включително двете забележителни неща, които Драйдън беше купил — едното голямо, а другото малко, всъщност най-малкото, което имаха в склада. Това бяха защитни костюми за високи температури, известни и като леярски. Бяха изненадващо леки в сравнение с възможностите си. Състояха се от няколко слоя изолация, външният беше от алуминиев плат, за да предпазва от горещината от пламъците. Материалът беше много подходящ за отблъскване на топлината.

Защитното облекло, което Драйдън и Рейчъл току-що облякоха, беше създадено да издържа на външна топлина 815 градуса по Целзий и ако имаха късмет, поне за известно време щяха да задържат вътре 37.

Носеха костюмите на обратно с цел да подсилят ефекта. Дори качулките, направени от същата материя като костюмите, имаха гъвкава пластмасова маска и можеха да бъдат обърнати. Драйдън предполагаше, че костюмите ще ги скрият както и да са ги облекли, но въпреки това имаше важна причина да ги носят на обратно: светлоотразяващите облекла бяха лоши прикрития в осветената от луната нощ. Облечени наопаки, отвън оставаше обикновена черна тъкан.

Обаче бяха ужасно неудобни за тичане. В мига, когато ги облякоха, двамата с Рейчъл хукнаха в посока, перпендикулярна на тази, която бяха следвали досега. Онези, които ги бяха наблюдавали до момента чрез сателитите и вече не ги виждаха, щяха да предположат, че са продължили в първоначалната посока или са поели в обратната. Всяка друга посока би била чисто предположение.

Те тичаха право на север към особеност в терена, която Драйдън беше избрал по-рано с помощта на подробна карта. Това беше единственият им изход, макар и много рискован.

Гол се беше стоварил на стола, който насмалко не изхвърли през прозореца. Вече целият екип беше в гората. Бяха се събрали на мястото, където Драйдън и момичето бяха изчезнали и където според Гол сигурно щяха да намерят минна галерия или някакъв естествен тунел. Не можеше да има друго обяснение. Обаче не откриха нищо подобно — само твърда земя, прекалено скалиста, за да се запазят отпечатъци, която се простираше с километри във всички посоки.

— Добре, нека отново повторим — каза Лаури. — По някакъв начин успяват да заблудят сателитите, макар това да не е възможно, и побягват. Изчезнаха преди дванайсет минути. Да предположим, че десет минути са нужни да минеш километър и половина…

— Направи ги седем — намеси се Гол. — Те са мотивирани.

— Това ги поставя на почти три километра от мястото, където сега е екипът, а посоката е неизвестна. Имаме кръгъл район за претърсване, чийто диаметър се увеличава с километър и половина на всеки три или четири минути…

Гол стана, отиде до работното място на Лаури, грабна комутатора от бюрото и натисна бутона.

— Приземи хеликоптера — нареди той. — Веднага. Прибери екипа и излитайте. Изключи шибаната термовизия. Щом сателитите не могат да ги видят, и ти няма да можеш. Искам всички на борда да сложите очила за нощно виждане — има достатъчно лунна светлина.

Искам всички да оглеждате гората от не повече от сто и петдесет метра височина.

Остави комутатора на място и излезе от помещението. Когато се обърна, видя Лаури да го гледа смаян.