Патрик Лий - Бегачът

Рейчъл кимна едновременно трескаво, но и уморено. Губеше сили.

— Вдишай дълбоко — накара я той. — Бавно поеми дъх и бавно издишай.

Тя го направи. Не чу в слушалките хриптене, когато издиша. Нито съскане. Това беше добър знак. Засега.

— Някакво напрежение? — попита той. — Имаш ли усещането, че нещо ти пречи да си поемеш дълбоко дъх?

Тя поклати глава.

Това също беше добре, но не и причина за самоуспокоение. Раните в гърдите са подвеждащи и крият опасности. Куршумът може да пропусне сърцето и дробовете, но въпреки това да предизвика вътрешен кръвоизлив, бавно увеличаващ натиска върху дробовете, докато единият или и двата престанат да работят. Когато си в шок, а Рейчъл със сигурност беше в това състояние, лесно можеш да пропуснеш признаците.

Драйдън беше спуснал хеликоптера на шейсет метра височина, на която се чувстваше сигурен да го управлява. Пред тях на може би десетина минути път беше Фресно, макар че градските предградия бяха по-близо.

Погледна отново ръката на Рейчъл. Дланта на дясната стискаше над изходната рана — вярно, не беше турникет, но най-доброто, с което разполагаха в момента. Около дупката в защитния костюм имаше кръв, но не можеше да се прецени с каква скорост кърви.

Досега не се беше разплакала. На Драйдън му се щеше да го отбележи като героизъм от нейна страна, но животът го беше научил да не избързва. Причината беше в шока — просто още не беше започнало да я боли.

Обаче и това щеше да стане. Май се случваше в момента, предположи той, гадаейки по езика на тялото ѝ.

— Започва — каза той.

Тя кимна, раздвижи ръката си, за да може по-добре да я стисне, и силно изстена.

Прозвуча втори предупредителен сигнал освен този за превишената скорост. Този го предупреждаваше, че лети прекалено ниско за тази скорост. Той се издигна малко, докато сензорът не млъкна. До него Рейчъл започна да трепери, опитвайки се да се пребори със сълзите, но не успя.

Гол крачеше из помещението, а челото и бузите му бяха толкова потъмнели, колкото инженерите никога не ги бяха виждали.

Сателитите е лекота следяха хеликоптера. Три изображения го представяха от различни ъгли и с различна широчина. Четвъртото беше широкоформатно, за да се включи цял Фресно заедно с ивицата открито пространство, широко шейсетина километра, в северната и западната част на града. Имаше си причина за това. Имаше и други летящи обекти, които бяха под наблюдение. Обекти, които се движеха с висока скорост.

— Как се подрежда срещата? — попита Гол.

— Всичко ще бъде наред — увери го Лаури.

Гол не каза нищо повече и продължи да крачи насам-натам.

Докато гледаше към Фресно, който се уголемяваше, за да ги посрещне, Драйдън се взря в очертаващата се мрежа от улици за място, което отговаря на неговите изисквания. Трябваше да е достатъчно открито, за да може да приземи хеликоптер там, но да има и много хора. Паркингът на някой мол можеше да свърши работа. Той се озърташе за такъв, когато видя нещо по-добро.

— Обичаш ли футбол? — попита Драйдън.

— Може би — отговори момичето, — но не си спомням.

Стадионът, който ако се съди по външния му вид, принадлежеше на някоя гимназия, се простираше на половин километър пред тях. Беше осветен и в момента на него се играеше. Трибуните бяха наполовина празни. Драйдън дръпна назад джойстика, намалявайки скоростта на хеликоптера.

Петнайсет секунди по-късно бяха над игрището и лицата на всички в стадиона бяха извърнати нагоре към машината. Драйдън я стрелна надолу в бясно кацане и играчите се разбягаха като листа, издухани от въздушната струя на витлата.

— Ще те нося — обясни Драйдън — и ще те боли страшно. Но каквото и да става, притискай ръката.

Дванайсет метра до земята. Девет. Шест.

— Не знам дали може да боли повече от сега.

— Може. И ако ти се вика, викай.

В последната секунда даде газ, за да смекчи допира до земята. В мига, когато Сам усети, че колесникът е стъпил на игрището, вече беше навън и тичаше, обиколи носа и отвори вратата на Рейчъл.

— Когато те вдигна, облегни се на мен. Ще те нося с една ръка.

— А какво ще правиш с другата? — попита тя, но разбра, и то без да чете мислите му. Просто видя.

— О.

— Опитай се да видиш смешната страна.

Тя наклони тяло върху неговото, поемайки си дълбоко дъх. Той пъхна ръце под коленете и я вдигна.

Рейчъл изпищя.

Зад Драйдън половин дузина зяпачи тичаха от страничните линии към хеликоптера. Той се обърна натам и даде няколко изстрела в земята на доста голямо разстояние от тях.