Патрик Лий - Бегачът

Отчаянието му, всеки грам от него искрено, явно беше усетено. Вратата се отвори и на прага застана жена на около петдесет.

— Ти ли си Дина Собъл? — попита Драйдън.

Тя кимна, поглеждайки към хондата. Той вече тичаше към колата и отвори задната врата.

— Ранена е — каза Сам.

На задната седалка Рейчъл притискаше вече оголената си ръка. На път от гимназията насам Драйдън се беше отбил на един паркинг и ѝ помогнал да свали горната част от защитното облекло. Най-накрая се убеди, че раната в ръката е единствената, но още не можеше да определи колко е сериозна. Съмняваше се, че артерията е прекъсната напълно, защото ако случаят беше такъв, досега Рейчъл щеше да е в безсъзнание или мъртва. Имаше надежда, че е била само леко засегната, но можеше да е увредена и сериозно.

Дина вече беше до него. Мина напред и се наведе към задната седалка, за да погледне раната.

— Това е огнестрелна рана — каза тя. — Защо си я докарал тук? Трябва да отиде в спешното отделение…

Докато казваше това, се обърна към Драйдън и замълча, когато видя пистолета в ръката му.

Не го беше насочил към нея, държеше го до тялото си. Цевта сочеше надолу, а пръстът беше извън пусковата скоба.

— Трябва да ѝ помогнете тук — обясни Драйдън. — В къщата. Никаква болница, никакъв доклад до полицията.

— Няма да го направя.

— Трябва. Ако има официална информация къде се намира момичето, след час ще е мъртво.

Дина се вторачи в него. Очите ѝ се плъзнаха още веднъж към пистолета, след това се върнаха на лицето и се лепнаха за него.

— Ти си оня тип от новините — възкликна тя.

— Аз съм типът от новините. Но каквото и да са разправяли, всичко е лъжа. Можем да ти разкажем истината — дори можем да я докажем — но първо трябва да се погрижиш за нея. Моля те.

— Защо да ти вярвам?

От вътрешността на колата Рейчъл се наведе към отворената врата.

— Намисли си едно четирицифрено число — каза тя.

"През последните две минути полицейски източници потвърждават, че случващото се във Фресно е свързано с тревогата, обявена от министерството на вътрешните работи, за което съобщихме по-рано през деня."

Водещата по Си Ен Ен имаше подходящо сериозно излъчване, докато четеше изреченията от аутокюто. Лекото вълнение, което прозираше в тренираното ѝ изражение, беше едва доловимо.

Драйдън стоеше във всекидневната на Дина и гледаше монтирания на стената телевизор. На екрана се виждаше въздушен кадър от футболното игрище на гимназията, а в средата на изображението — хеликоптерът. Стоеше там, където го беше приземил — перпендикулярно на петдесетярдовата линия. Оборудвани със сигнални лампи автомобили от, както изглеждаше, дузина щатски и федерални служби, бяха паркирани около игрището.

Първите десет минути, след като внесе Рейчъл вътре и след като паркира откраднатата кола при един търговски център на четири преки от къщата, Драйдън прекара в стаята за гости, докато Дина се грижеше за Рейчъл. Би ѝ ибупрофен, след това се зае да огледа подмишницата. Основните неща успя да види веднага.

— Костта е цяла. Няма увреждания на брахиалната артерия, нито на дълбоката мишечна. Изходната рана отговаря на цял куршум — няма раздробяване вътре. — Всяка нейна дума се стори на Драйдън като отговор на отделна молитва.

— Мога да я почистя и да ѝ сложа антибиотици — продължи Дина. След трийсет минути лекарствата ще са намалили малко болката — не много, и тогава ще я зашия. След това огледа Рейчъл продължително от главата до петите. Двете половини на защитното облекло лежаха на пода, дрехите ѝ бяха залепнали за кожата заради полусъсирената кръв. Дебелото защитно облекло беше задържало кръвта вътре, затова ризата и панталоните бяха напълно подгизнали.

— Докато чакаме болкоуспокояващите да подействат, ще те почистя — Тонът ѝ беше много по-мек, отколкото в началото. — Дъщерите ми са запазили доста от старите си дрехи. Ще намеря нещо, което да ти стане.

Драйдън прие това като намек да излезе от стаята. Сега, половин час по-късно, беше видял достатъчно по Си Ен Ен и "Фокс", за да е наясно какво са излъчвали цял ден.

Беше лошо.

Направо ужасно.

Основните тези, повтаряни във всеки новинарски бюлетин, бяха достатъчно ясни: на основата на още неразкрити доказателства, министерството на вътрешните работи смята, че в Съединените щати има човек с действаща радиологична бомба — така наречената мръсна бомба. Този човек има познанията и разполага с инструментите, нужни да задейства и взриви оръжието. Според правдоподобна разузнавателна информация той има намерение да го направи. Насъскващият цитат беше от самия министър: "Работим във времева рамка от може би само няколко часа. Затова всички трябва да внимават за този човек".